Определение № 6007 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3839/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Върховен административен съд, гр. София, чрез юрисконсулт Дякова, срещу протоколно определение от 13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9058/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е спряно съдебното производство до приключване на дело С-369/2023 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението поради липса на преюдициалност на двата спора и се иска отмяната му. Ответникът – В. К. П., чрез адвокат Айдарова взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба на В. К. П., с която е предявен иск против Върховен административен съд за обезщетяване на насени на ищцата вреди, причинени от правораздавателната му дейност, основан на разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С обжалваното определение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът е спрял производството по делото, при приетото, че е налице висящо пред СЕС производство по дело С-369/2023 г., образувано по преюдициално запитване на Върховен административен съд, отправено по адм. дело № 5346/2022 г. по описа на съда, решението по което дело е от значение за правилното решаване на повдигнатия пред административния съд спор. Определението е валидно и допустимо но неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. В случая Административен съд – София-град е приел като относим към спора поставения въпрос в преюдициалното запитване, който е: „Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?“. Така формулирания въпрос не основава възприетата от първоинстанционния съд преюдициалност по отношение на въведения с исковата молба спор и задължителност за съобразяване с решението на Съда на Европейските общности, тъй като не касае неговата компетентност. Изложените от ответника по частната жалба доводи не водят до друг извод, тъй като се основават на предположения относно евентуалното съдържание на решението на СЕС. Обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и следва да се отмени, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. Първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение