Определение от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Н. И. С., чрез процесуалния му представител адвокат Александрова срещу Решение № 5354 от 10.08.2023 г., постановено по адм. дело № 275/2020 г. по описа на Административен съд София-град и частна жалба на Българска народна банка срещу Определение № 8468 от 04.10.2023 г. постановено по същото дело.

В проведеното на 19.02.2024 г. съдебно заседание касаторът е отправил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, в което е формулирал следните въпроси:

1. При спор, който е базиран на тълкуването и приложението на европейското право, и в който предмет на спора в главното производство е основан изцяло на европейските правни норми, а именно основния закон ДФЕС, чл. 63, Регламент ЕС 575/2013, Директива 2007/64 ЕС, Директива 2001/24 ЕС, Директива 2006/48 ЕС, Директива 2006/49 ЕС, Директива 2014/58, длъжна ли е националната юрисдикция императивно да обсъди и да се съобрази с тълкуването, валидността и прилагането на Европейското право при решаването на делото по всички въпроси повдигнати в производството?

2. Разпоредбата на член 63 ДФЕС следва ли да се тълкува, че съдържа ясна и безусловна забрана, която не изисква по нататъшно прилагане и следователно е приложима в производства пред национални съдилищата, като в случай на конфликт с националното законодателство, тя следва ли да има предимство за решаването на спора в главното производство?

3. Разпоредбата на член 63 ДФЕС следва ли да се тълкува, че забранява преките и косвени дискриминации в ограничаването на свободното движение на капитали между Европейския съюз и трети страни, а също така и съобразно позоваването на права в случай на движение на капитали между Европейския съюз и трети страни?

4. Когато спора в главното производство попада под една от двете свободи предвидени в Европейското право, а именно свободата на свободно движение на капитали или под свободата за свободно движение на услуги съгласно правото на Европейския съюз, задължена ли е Националната юрисдикция да съобрази коя е водещата свобода преди да разгледа спора /исковата претенция/ по същество е главното производство?

5. Разпоредбата на член 63 ДФЕС, трябва ли да се тълкува, че поражда права за платец наредил паричен превод, който е приет обработен и осчетоводен от доставчика на платежни услуги, преди поставянето на банката под специален надзор и може ли да се тълкува, че разпоредбата на член 63 ДФЕС транспонира това право с разрешението на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ /действал в момента на превода, с който да се задължава разрешеното завършване на влезлия в действие и неподлежащ на отмяна договорен паричен превод?

6. От разпоредбите на член 63 и член 65 ДФЕС следва ли да се тълкува, че националните мерки, които биха могли да затруднят или да възпрепятстват упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора /ДФЕС/, трябва да отговарят на четири условия: да се прилагат по недискриминационен начин, да са обосновани с императивни съображения от общ интерес, да са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната с тях цел и да не надхвърлят необходимото за постигането й?

7. С оглед фундаменталните права на собственост, които притежава всеки вложител, разпоредбите на член 63 и член 65 ДФЕС следва ли да се тълкуват, че се прилагат по различен начин към платец с встъпило в договорно изпълнение платежно нареждане, прието безрезервно и осчетоводено от доставчика на платежни услуги преди поставянето му под специален надзор и обявяването на кредитната институция в неплатежоспособност, от тези на вложител, чиито авоари са в патримониума на банката след поставянето й под специален надзор и обявяването й в неплатежоспособност?

8. Разпоредбите на член 63 и член 65 ДФЕС следва ли да се тълкуват, че не разрешават дискриминирано отношение по отношение на едни платежни нареждания спрямо други, ако всяко едно от тях е било прието, обработено и осчетоводено от доставчика на платежни услуги преди поставянето му под специален надзор?

9. Разпоредбата на член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕС трябва ли да се тълкува в смисъла, че сметка посочена като «спестовен влог на граждани и домакинства във валута», която е дебитирана директно, за валутен превод в евро, който е приет обработен и осчетоводен за изпълнение от доставчика на платежни услуги, като по същата сметка са начислени и събрани съответните такси за паричен превод, трябва ли да се тълкува като «платежна сметка» по смисъла на Директива 2007/64 ЕС?

10. Ограничението на свободно движение на капитали и поставянето на доставчик на платежни услуги под най-строг режим на специален надзор от надзорен орган в държава членка на Съюза, като са ограничени всички дейности по лиценза на банка с решение на самия надзорен орган, като са изключени всички системи за платежни преводи, като в последствие са анулирани /канцелирани/ дори приети и обработени платежни нареждания, явява ли се неоправдано и непропорционално ограничение на правата на собственост, в случай, че платежно нареждане е подадено, прието и осчетоводено от доставчик на платежни услуги преди поставянето му под специален надзор и обявяването му в несъстоятелност?

11. Явява ли се приетото платежно нареждане за превод в условия на действаща банка редовен лиценз и отговаряща на пруденциалните изисквания за кредитна институция преди поставянето и по специален надзор и нерегламентираното неизпълнение на платежното нареждане и връщане на средствата в неплатежоспособна и несъстоятелна банка има ли непропорционална и необоснована намеса в правото на собственост по хартата на основните права на ЕС и приложимостта на европейското право?

12. Трябва ли да се тълкува, че надзорен орган е задължен да съобрази породените права по чл. 63 ДФЕС, Директиви 2001/24 ЕС, 2007/64 ЕС, 2014/59 ЕС в изпълнението на своите надзорни правомощия, като се съобрази и вземе в предвид че правата на платеца са породени преди поставянето на банката под специален надзор и преди установяването на неплатежоспособност?

13. Националната юрисдикция трябва ли да съобрази изпълнението на задълженията на надзорния орган по Регламент 575/2013, Директива 2006/48 ЕС и Директива 2006/49 ЕС, както и произтичащите от тях последствия и решения, при установяване на последствията във вземането на решението за степента на надзора върху доставчика на платежни услуги поставен под специален надзор и в тази връзка отговорен ли е надзорния орган за вреди към платеца от тези нарушения от страна на надзорния орган?

14. Трябва ли да се тълкува, че платец наредил с превод собствени средства с платежно нареждане, преди поставянето на банката под специален надзор и преди обявяването й за неплатежоспособна е в правото си да има защита от правилото «нулев час» което е въведено в европейската правна рамка от Директива 2007/64 ЕС?

15. В кой момент се пораждат права за платец, който нарежда платежно нареждане за превод на собствени средства в система на кореспондентско банкиране, ако платежното нареждане е прието обработено и осчетоводено от банката, като същата е извършила и допълнителна обработка във вътрешната си банкова система, а именно е дебитирала от сметката на платеца съответните такси за изпълнение на превода като е определила и вальор, спрямо изискванията на разпоредбите на европейското право, на основния закон ДФЕС и вторичното право на Съюза и предвидените директиви относими към спора?

16. Трябва ли да се тълкува, че съгласно разпорежданията на Директива 2007/64 ЕС, при извършен превод в евро и приемащата банка, приела изпълнението на платежното нареждане, която е доставчик на платежни услуги и ако кореспондентската банка изпълняваща платежното нареждане в евро се намира на територията на ЕС, то тогава част III и част IV от Директива 2007/64 ЕС е относима и задължителна и за доставчика на платежни услуги и за кореспондентската банка на територията на ЕС?

17. Като се вземат в предвид разпоредбите на ДФЕС, Директива 2007/64 ЕС, член 119, ал. 3, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /съгласно редакцията към 20.06.2014 г./, допустимо ли е мярката на надзора да обусловят намеса в правото на собственост?

18. Директива 2007/ 64 ЕС следва ли да се тълкува, че поражда права и правна защита, в случай на завършването на договорни отношения за валутен превод, който е неотменим и следва ли да се тълкува, че съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ и европейските правни норми даващи гаранции за неотменимост е неотменим?

19. Разпоредбите на Директива 2007/64 ЕС относими ли съм към всички видове преводи, към всяка платежна система, в това число и превод чрез кореспондентски банки? Кой би бил момента на приемане на платежното нареждане пораждащо неотменими права за платеца съгласно Директива 2007/64 ЕС?

20. Следва ли и приложимо ли е национален закон, а именно: Закон за банките от 1997 г., който закон е отменен с Държавен вестник брой 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС, да въведе разрешение за ограничението на свободно движение на капитали по чл. 64 ДФЕС след отмяната му?

21. Трябва ли да се тълкува, че в чл. 65, пар. 1, буква б) от ДФЕС, с оглед трайната практика на Съда на ЕС и доктрината „Acte Eclaire“ на съда, че НЕ позволява бланкетно приложение на запазено право на държавите членки да въвеждат ограничения на посочените свободи, свързани с надзора за благоразумие над кредитните институции?

Ответникът, Българска народна банка, чрез процесуалния си представител адвокат Пачаманов излага становище за неоснователност на направеното искане от касатора. Моли същото да бъде оставено без уважение.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на направеното искане.

Върховният административен съд намира искането за неоснователно.

Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз.

Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, каквато единствено би могла да е осъществена по настоящото дело, с оглед наведените от касатора обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на ПЕС, относими към конкретния правен спор (арг. от чл. 629, ал. 3 ГПК). Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и следва да се отнася до тълкуването или валидността на ПЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство - препоръка 2018 С 257/01. В случая искането до съда се основава именно на твърдените от касационния жалбоподател неправилни заключения на първоинстанционния съд по фактическите въпроси в главното производство.

Ето защо в настоящия случай не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Повдигнатите възражения за противоречие на обжалваното съдебното решение с правото на ЕС ще бъдат разгледани от настоящата инстанция при постановяване на крайния съдебен акт.

По изложените съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 629, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение