Определение № 128 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2020 г.

Образувано е по частна жалба на Е. П. М. и Н. Б. Р. – М. срещу определение № 24 от 30.01.2020 г. по ч. гр.д. № 185 / 2020 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Е. П. М. и Н. Б. Р. – М. срещу определение на СГС по частно гражданско дело, с което е отменено разпореждане за връщане на искова молба на Д. Н. Д. срещу частните жалбоподатели и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна Д. Н. Д. в писмен отговор оспорва частната жалба. Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна поради следното: За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС при извършена проверка на допустимостта на частната жалба е приел, че тя е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Обжалваното определение е постановено по частна жалба срещу извършено от районния съд връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. С акта на въззивния съд прекратяването е отменено и делото е върнато за разглеждане на предявените искове.. Определението не е преграждащо, нито изрично е предвидено в закона обжалването му, поради което не подлежи на обжалване с частна жалба. Контролът за законосъобразност на такива определения се извършва с обжалване на съдебния акт по съществото на спора. Не е налице и нито една от хипотезите на чл.274,ал.3 ГПК за обжалване пред Върховния касационен съд – с определение на въззивния съд не се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Така съставът на ВКС е приел крайния извод, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав намира обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, основани на разпоредбите на чл.274,ал.1 и ал.3 ГПК, към които няма какво да добави и към които препраща по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК. Както беше посочено тези съображения се свеждат единствено до въпроса дали въззивното определение, с което е отменено преграждащо разпореждане на първоинстанционния съд, подлежи на обжалване пред ВКС. В частната жалба не се съдържат доводи за незаконосъобразност на тези съображения в обжалваното определение на ВКС и по-конкретно не се съдържат доводи, с какво определението на въззивния съд (СГС), с което се отменя разпореждане на СРС за връщане на исковата молба е преграждащо, с коя разпоредба на ГПК се предвижда обжалването на такова определение, нито на какво друго производство с него се дава разрешение по същество или се прегражда неговото развитие. Вместо това се съдържат твърдения и доводи за това, че определението на ВКС подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС (което е посочено в самото него), които не се отнасят до неговата законосъобразност, а до допустимостта на частната жалба срещу него. Тъй като настоящият състав прие частната жалба за допустима, не следва да обсъжда отделно тези доводи. Поради изложеното дотук настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, то следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства да е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът