Определение № 306 от 02.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 342/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба вх. № 3408/14.05.2020 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [населено място] чрез адвокат Е. И., с искане за допълване на определение № 101 от 16.04.2020 г., постановено по настоящото гражданско дело № 342/2020 г. в частта за разноските. Ответницата по молбата – А. Д. Д., представя отговор с аргументи за недопустимост, респективно неоснователност на молбата. ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес. Възражението за процесуална недопустимост е неоснователно. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК тече от съобщаване на определението по чл. 307, ал. 1 ГПК, което видно от приложеното съобщение до молителя е връчено на 19.05.2020 г. Срокът е изтекъл на 26.05.2020 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена преди това, на 14.05.2020 г. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения: С определение № 101 от 16.04.2020 г. по гр. дело № 342/2020 г. не е допусната до разглеждане молбата на А. Д. Д. за отмяна на влезлите в сила решение № 2293/20.05.2019 г. по гр. дело № 208/2019 г на Окръжен съд – Благоевград и на потвърденото с него решение № 3106/22.11.2018 г. по гр. дело № 461/2018 г. на Районен съд – Сандански, като е оставено без уважение искането на А. Д. Д. за спиране на производството по чл. 307 ГПК. В срока за отговор на молбата, ответникът - „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. С писмена молба вх. № 1858 от 24.02.2020 г., ответникът е заявил, че на основание чл. 80 ГПК представя списък на разноските, иска присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3526.55 лв., представя и моли да бъдат приети фактура № 28938/18.02.2020 г. и платежен документ – платежно нареждане за кредитен превод, копия от които е представил. Неоснователността на молбата произтича от недоказаност на извършването на разноски в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случая представеното копие от фактура № 0000028938/18.02.2020 г. не съдържа подписи на страните по представителството, учредено в полза на „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Отразеното в копието от цитираната фактура, че подписите са заменени с идентификационни цифри, не удовлетворява изискването за съдържание на първичния счетоводен документ, чиято писмена форма е за доказване на извършването на разноски в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. Възможността подписът на съставителя да се замени с идентификатор засяга воденето на счетоводната документация на правния субект, но не и доказването на съответния факт в процеса - извършването на разноски в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. Като частен документ, фактурата трябва да носи подписите на лицата, страни по сделката, която се обективира – чл. 180 ГПК. В разглеждания документ липсват не само подписи на страните, но и е отразен идентификационен код само на съставителя. При тези обстоятелства следва да се приеме, че въпросната фактура, а съответно и платежното нареждане за кредитен превод, издадено във връзка с нея, не доказват извършването на разноски в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. Изложените съображения обуславят неоснователност на искането по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски. Доводите на ответницата по молбата по чл. 248 ГПК не са правилни. Процесуалното представителство включва всички действия, които адвокатът е извършил, в случая подаване на отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК, поради което, доводът за отразена във фактурата дейност, каквато според ответницата по молбата по чл. 248 ГПК, пълномощникът не е осъществил, е необоснован. Необоснован е довода за липсата на доказателство за легитимно представителство на Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, [населено място]. Формата на договора за правна защита и съдействие има правно значение само за доказване на правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното представителство, включително и за определяне стойността на оказаната защита, но дори и да не бъде представен пред съда, ако е сключен в писмена форма, непредставянето му не опорочава валидността на правоотношението между повереник и доверител, тъй формата на договора не е форма за валидност, а за доказване. Но и при липсата на договор се дължи адвокатско възнаграждение /арг. чл. 36, ал.3 ЗА/, респективно се дължи заплащане на разноски в съдебното производство, когато са доказани /в този смисъл е и практиката на ВКС, напр. определение № 357/30.07.2018 г., І т.о./. Твърдението за липсата на пълномощно е необосновано. Пълномощно е представено /пълномощно № 442/25.03.2019 г./, а доводите относно неспазване на чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗА са неправилни, предвид изрично предоставеното с пълномощното право всеки един от адвокатите, изчерпателно изброени в него, включително адвокат Е. И., изготвила отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, заедно или поотделно да представляват упълномощителя пред българските съдилища. Несъстоятелно е възражението за недължимост на разноските поради представяне на молба № 1858/24.02.2020 г. с приложенията един месец след изготвяне на отговора на молбата. Същата молба с приложенията към нея – фактура и платежното нареждане за кредитен превод са представени преди заседанието на ВКС, както и преди произнасянето на състава, поради което следва да се приеме, че искането за разноски е направено своевременно. Неоснователността на възраженията на ответницата по молбата по чл. 248 ГПК, не освобождава молителят от задължението за тяхното доказване, като предвид изложените съображения за недоказването им, следва да се приеме, че молбата е неоснователна. С оглед този изход на спора не следва да се обсъжда довода на ответницата по молбата по чл. 248 ГПК за редуциране на претендирания размер на разноските. Предвид гореизложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение