Определение № 9788 от 16.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба от Земеделски институт - Шумен, чрез пълномощник адв. С. Бъчварова, с искане за изменение/допълване на решение №4154/05.04.2024 г. по адм. дело №4248/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта за разноските. Молителят твърди, че са налице доказателства за реално направени разноски относно платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, представени по електронен път с молба от 16.01.2024 г., като претенцията за заплащането им е направено своевременно преди първото по делото съдебно заседание. Ответната страна по искането директора на ОД на ДФЗ-Варна оспорва същото като недоказано. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема за установено следното: С решение № 4154/05.04.2024 г. по адм. д.№ 4248/2023 г. на ВАС, пето отд., е оставено в сила решение №32/10.03.2023 г. по адм. д.№ 226/2022 г. по описа на Административен съд- Шумен. Съдът е приел, че не са налице доказателства от ответника по касация за направени разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция, поради което разноски в негова полза не са присъдени. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В отговора на касационната жалба, процесуалният представител на ответника по касация адвокат С. Бъчварова е претендирала присъждане на разноски. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 07.04.2023 г., в който е посочено договорено възнаграждение в размер на 1100 лв., платимо по банкова сметка, без доказателства за реално извършено плащане. На 16.01.2024г. по електронен път е постъпила молба по хода на делото от процесуалния представител на ответника по касация. С молбата е представен списък по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и извлечение от плащания на Земеделски институт- Шумен към 07.06.2023 г. От извлечението е видно, че уговореният размер от 1100 лева за адвокатска услуга е платен по посочената в договора от 07.04.2023 г. банкова сметка. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за дела без материален интерес по Закона за подпомагане на земеделските производители е 800 лв. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата посочва, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Предвид т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски се присъждат, когато са направени и има доказателства за извършването им. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция ведно с доказателство за реално извършено плащане по банкова сметка. При съобразяване с решение по дело С-438/22 на СЕС и с фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение не следва да се намалява. По изложените съображения, съдът намира, че са налице основанията за допълване на решението като бъдат възложени в тежест на Държавен фонд „Земеделие“ направените по делото разноски от 1100 (хиляда и сто) лева, направени от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Върховният административен съд,