Решение № 2129 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Ф. М. А., подадени чрез пълномощници адв. Жечев и адв. Попова, срещу Решение № 853 от 09.01.2025 г. и Решение № 15449 от 08.05.2025 г., постановени по адм. дело № 3271/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател излага съображения, според които оспорените съдебни решения са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновани - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Иска решенията да бъдат отменени. Претендира присъждане на сторените разноски по представен списък. Ответникът в настоящото производство - Националната агенция за приходите (НАП), в представени писмени отговори и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Йорданов, оспорва касационните жалби и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваните решения съдът е уважил частично исковете на Ф. А. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като му е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 2356,20лв., ведно с лихвата от датата на предявяване на исковата молба -29.03.2024г. до окончателното й изплащане, и обезщетение неимуществени вреди в размер на 500 лв., във връзка с причинени от служители на НАП вреди от забавяне за вписване на лицето в регистъра на лицата по чл. 10г от Закон за хазарта (ЗХ), по повод отправено от него Искане с вх. № 94-Ф-14 по чл. 10г, ал. 3 ЗХ. От фактическа страна е установено, че на 30.10.2023г., ищецът подава искане с вх.№ 94-Ф-14 към ПРМ – Костинброд за вписване по чл.10г., ал.3 от Закона за хазарта /ЗХ/ в Регистър уязвими лица, с цел забрана или недопускането им до участие в хазартни игри. Лицето е посочило датата, от която да се извърши вписването в регистъра - 06.11.2023г. и датата, от която съответно да се извърши отписването от регистъра - 06.11.2096г. Въз основа на искането, ищецът е вписан в регистъра, считано от 17.11.2023г. в 15:43 ч. Установено е, че на 13.11.2023г. и 17.11.2023г. ищецът е посетил игралната зала на Казино „УИН БЕТ“ – гр. Костинброд, където е претърпял финансови загуби под формата на проиграни суми. От правна страна, с Решение № 853 от 09.01.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че НАП неправомерно е забавил вписването на ищеца в регистъра на уязвимите лица, както и че вредите са доказани само по първия иск - за сумата, загубена на 13.11.2023г. от 2356,20 лв. в казино „Уинбет“-Костинброд, платена с превод от банковата му карта, като за сумите загубени на 17.11.2023г. исковете са неоснователни. Съдът е намерил за недоказана и втората по вид имуществена вреда - заплатена сума на психолог в размер на 1000лв. С Решение № 15449 от 08.05.2025 г. е приел, че в следствие на противоправното бездействие на служители на НАП за вписването на ищеца в регистъра на уязвимите лица, същият е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни изживявания от несвоевременното му вписване, за които съдът му е присъдил обезщетение в размер на 500 лв. Решенията са валидни, допустими и правилни. Не са налице сочените касационни основания. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Спорът пред настоящата инстанция не се състои в основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, понесени от жалбоподателя по повод бездействие на длъжностни лица при НАП. Спорът е относно размера на присъдените с Решение № 853 от 09.01.2025 г. и Решение № 15449 от 08.05.2025 г., постановени по адм. дело № 3271/2024 г. по описа на АССГ. Относно присъденият размер на имуществени вреди, първоинстанционният съд е извършил подробен и пълен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства, като е изложил ясни и непротиворечиви мотиви кои от тях приема като доказващи настъпили имуществени вреди. От мотивите на обжалваното решение се установява, че съдът е формирал изводите си въз основа на съвкупната преценка на всички относими доказателства. Определеният размер на обезщетението е резултат от фактическа преценка, която при липса на допуснати съществени процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон, не подлежи на повторна проверка в касационното производство. Наведените в касационната жалба доводи по същество представляват несъгласие с фактическите изводи на първоинстанционния съд относно размера на доказаните имуществени вреди и целят нова преценка на същия доказателствен материал. Подобни оплаквания не съставляват касационни основания. В допълнение, от представените към касационната жалба против Решение № 853 от 09.01.2025г. на АССГ доказателства, не може да се заключи, че същите доказват проиграване на отпуснатите с потребителските кредити суми преди момента на вписване на ищеца в регистъра по чл. 10г от ЗХ. Относно присъденото с Решение № 15449 от 08.05.2025г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., понесени от жалбоподателя, настоящата инстанция счита, че съдът е съобразил характера и интензитета на твърдените неимуществени вреди, продължителността на търпените негативни преживявания и конкретните обстоятелства по делото, като е определил размера на обезщетението при приложение на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваните решения са валидни, допустими и правилни, поради което следва да бъдат оставени в сила. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, на ответния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение