Определение № 217 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б. против определение от 21.03.2019 г., постановено по в. ч.гр. д. № 3972 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. по жалба с вх. № 3098/18.02.2019 г. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да бъде освободен от държавна такса. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да откаже освобождаването от държавна такса, докладчикът на състава се е позовал на служебно известно му признание на частния жалбоподател по в. ч. гр. д. № 1819/2017 г. по описа на САС, че безпроблемно би могъл да внесе таксата. Въз основа на извършена обща преценка на благосъстоянието на гражданите в страната, е счел, че на молителя не може да му се признае правото да бъде освободен от държавна такса. Цитирал е две определения на ВКС, които според него са в същия смисъл. След служебна проверка настоящият състав не установи изрично признание на частния жалбоподател, съдържащо се във в. ч. гр. д. № 1819/2017 г. по описа на САС, че той е в състояние безпроблемно да заплаща държавни такси по всички водени от него дела. В двете определения на ВКС, с които е потвърден отказът от освобождаване от държавна такса, съдилищата са се позовали на данни за декларирани и отчуждени недвижими имоти на частния жалбоподател, каквито доказателства по настоящото дело не са налице. В конкретния случай от подадената декларация се установява само месечен доход от пенсия за инвалидност в размер на 238 лв. При този доход и с оглед влошеното здравословно състояние на молителя следва да се признае, че той няма достатъчно средства за заплащане на държавна такса. Ето защо обжалваното определение трябва да се отмени и вместо него следва да бъде постановено друго за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение