Определение № 13001 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „ЕЛМА-Г“ ООД, гр. Гоце Делчев, представлявано от управителя М. Г., срещу Определение № 3815/08.08.2025г. по адм.д. № 896/2025г. на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане исковата молба на дружеството против Министерския съвет на Република България, представляван от министър-председателя Р. Желязков, и Министерство на туризма на Република България, представлявано от министър М. Боршош, с правно основание чл. 19ж АПК, за солидарно заплащане на сумата от 40 825 лв. без ДДС /44 499,25 лева с ДДС/, дължима по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила на Република България, за периода м. април 2022 г. до м. септември 2022 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Приема се за неправилен изводът на съда, че за дружеството не е налице правен интерес от предявяване на исковата молба, като излага съображения в подкрепа на обратното. Твърди, че правоотношенията му с правителството на РБългария представляват административен договор, по силата на който се е задължило да предоставя социални услуги на украински бежанци и е изпълнило това си задължение при спазване на всички изисквания по Програмата и поради това им се дължи плащане. Не визира конкретен административен договор и не представя такъв в подкрепа на доводите си. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – министърът на туризма я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. За да остави без разглеждане исковата молба и да прекрати производството по делото съдът е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, указани му от съда да отстрани своевременно, което е довело до нейната процесуална недопустимост в хипотезата на чл. 158, ал.3 от АПК вр. чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК. Правилно решаващият съд е приел, че с т.н. поправена искова молба не са били отстранени визираните и изчерпателно посочени в разпореждането от 06.06.2025г. нередовности, а именно: да се посочи кой конкретно акт на МС се оспорва, в какво се състои неговата незаконосъобразност и т.н. Административният съд е обосновал правилен извод, че с поправената искова молба не е бил посочен кой административен акт обжалва дружеството съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 от АПК, с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, че претендираните суми представляват стойността на осъществени социални услуги от ищеца по „Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“, приета с Решение № 145 от 10 март 2022 г. на Министерски съвет /Първа програма/ и Решение на Министерския съвет за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България /Втора програма/, приета с Решение № 318 на Министерски Съвет от 2022 г., а с Решение № 145 от 10 март 2022 г. на Министерски съвет - одобрена Програмата за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна, предвиждаща редът за отчитане и разплащане на предоставените средства да се урежда с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Видно от посочената нормативна уредба, плащанията на одобрените кандидати по Програмата се извършват въз основа на акт на Министерския съвет - Решение ведно със списък – Приложение /неразделна част/, публикувано в Правно-информационна система на Министерски съвет /ПРИС/ https://pris.government.bg/, каквото решение обаче не е посочено от ищеца. Съгласно представения отговор на исковата молба от Министерство на туризма с рег. № Т-11-00-35/27.03.2025 г. до Софийски градски съд и представените от двете страни писмени доказателства по гр. дело № 1829/2025 г. по описа на СГС, и по двете програми дружеството - ищец е подало в СУНИ проектни предложения, по които са били съставени съответните протоколи от Оценителните комисии, назначени със съответните заповеди на министъра на туризма, с приложени списъци към тях, приети с Решения на МС за одобряване на помощ на кандидатите, включително и по Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в РБългария вследствие на военните действия в Украйна за визираните в поправената исковата молба периоди, в които протоколи дружеството не е посочено като одобрен кандидат. Обратното не се твърди в исковата молба, като ищецът не е посочил в поправената си искова молба незаконосъобразност на обжалван акт, съгласно чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК и съответно какво е искането му към съда, съгласно чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК. В поправената искова молба ищецът е изложил, че правоотношенията му с правителството на Република България представляват административен договор, с който по силата и в съответствие с гореописаните решения на МС, касаещи първата, а в последствие и втората програма, се е задължил да предоставя социални услуги на украинските бежанци – подслон и изхранване, като след спазване на всички изисквания и верифицирането на тези услуги от страна на Министерство на туризма и след съответното решение на Министерски съвет е следвало да получи и съответните плащания. Уточнява също, че в т. 22 от Програмата е отразено, че тя се прилага за всеки отчетен период, съгласно Приложение № 1, в редакцията й действаща за съответния период на отчитане, като безспорно за процесния период 01.03.2022 г. – м. септември 2022 г. вкл. критериите за заплащане на заявените услуги – нощувки и изхранване, са били изпълнени от дружеството, като многократно са търсили информация от Регистратора – по телефон и на електронната му поща – като са получавали единствено отговори, че заявките им се обработват и верифицират, а поради големия им обем това отнемало време и оспорващото дружество е направило извод, че се касае не за незаконосъобразност на индивидуален административен акт, каквато по своята правна същност били решенията на МС относно програмата, а за бездействие на администрацията по изпълнение на задължението й по административен договор. Твърдейки наличието на правоотношения с МС по административен договор обаче, ищецът е следвало /но не е сторил това/ да посочи този административен договор с неговите индивидуализиращи белези /тъй като писмената форма е форма за действителност, съгласно чл. 19а ал.2 от АПК / и да го представи с исковата молба или в указан от съда срок, с оглед доказателствената тежест на страната в административния процес да установи твърдените от нея фактически обстоятелства, от които цели да извлече за себе си позитивни правни последици. Предвид гореизложеното, правилен е крайният извод на съда за оставяне на исковата молба без движение поради непосочване на подлежащ на оспорване акт. Обжалваното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение