Определение № 50011 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2101/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Земеделска производителна кооперация „Успех““, [населено място], Бургаска област за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50220 от 7.11.2023 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че в негова полза следва да бъдат присъдени направените пред трите съдебни инстанции разноски. Изразява становище, че същите следва да бъдат възложени в тежест на наследника на ищците - К. Д. А.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на молителя и данните по делото, прие следното: Молбата за допълване на определението изхожда от надлежна страна и е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отговорността за разноски в исковия граждански процес е уредена в чл. 78 ГПК, тя е функционално обусловена от изхода на спора, предмет на делото, и може да се осъществи само по висящия процес. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да претендира заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На ответника е признато право на разноски и в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл. 78, ал. 2 ГПК/, както и при прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4 ГПК/. Право да претендират и получат извършените в хода на делото разноски имат само страните по делото. С определението, чието допълване в частта за разноските се иска, е обезсилено решение № 382 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1112/2021 г. на Бургаски окръжен съд, ІІ въззивен състав и решение № 260006 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 311/2020 г. на Карнобатски районен съд и е прекратено производството по делото. Извършена е преценка за недопустимост на производството, тъй като ответниците по касация ищци по предявените искове по чл. 58 ЗК Д. К. А. и Неделя Д. А. са починали след подаването на касационната жалба и правото им на защита чрез посочения иск е погасено със смъртта им, като техният наследник не може да бъде конституиран в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалите. Тъй като в случая липсва приемство в процеса и наследникът на починалите ищци няма качеството на страна по делото, не е налице основание за ангажиране на отговорността на същия за направените от ответника разноски, независимо от изхода на спора. Липсата на насрещна страна обуславя невъзможността ответната кооперация да претендира и получи направените по делото разноски. По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 50220 от 7. 11. 2023 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение