Определение № 287 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от „Търговска банка Д“ АД, чрез адв. Я. Н., за изменение на решение № 360 от 17. 06. 2024 г. по гр. д. № 3124/2023 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като:

а/. в полза на дружеството бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, следните суми:

• 1389 лв. – част, съответна на неуважената част от исковете, от юрисконсултското възнаграждение, дължимо за осъщественото процесуално представителство на банката от юрисконсулт в първоинстанционното производство (над присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 559, 39 лв.);

• 851, 43 лв. – част, съответна на неуважената част от исковете, от сумата 1318 лв., представляваща внесена по сметка на САС държавна такса за въззивната жалба;

• 3918 лв. - част, съответна на неуважената част от исковете, от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, възлизащи на 6928, 40 лв. (30 лв. и 1118 лв. – внесени държавни такси и 5780, 40 лв. – платено адвокатско възнаграждение)

б/. бъде намалено от 3008, 40 лв. на 1064, 97 лв. с ДДС присъденото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА, в полза на пълномощника на ищцата адв. С. Г., възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция, тъй като предоставената правна помощ не е била безплатна, а е договорено възнаграждение, което следва да бъде намалено според изхода на делото.

Ответната по молбата страна И. В. Г., чрез адв. С. Г., е подала писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост, евентуално - неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице, представило списъци по чл. 80 ГПК пред всяка от инстанциите.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Исковото производство е имало за предмет следните искове с правни основания чл. 49 ЗЗД, предявени от И. В. Г. против “Търговска банка Д”АД: а/. иск за присъждане на сумата 18633, 34 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени й от виновно противоправно поведение на служители на “Търговска банка Д”АД, изразяващо се в изплащане на “Агрогруп 78”ЕООД на посочената сума, въпреки наложения запор върху банковата сметка на “Агрогруп 78”ЕООД, с обезпечителна заповед № 267 от 21.11.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 465/2017 г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево, с което ищцата е била лишена от възможността за принудително събиране на посочената сума; б/. иск за присъждане на сумата 25000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от посоченото поведение на служители на ответната банка, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, заради лишаване от възможността за събиране на посочената сума от “Агрогруп 78”ЕООД, необходима за отглеждане на двете непълнолетни деца на ищцата, едното от което се е нуждаело от специфични медицински грижи.

Исковото производство е приключило с цялостно уважаване на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 18633, 34 лв. и с частично уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – същият е уважен за сумата 10000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 25000 лв. Тоест, уважени са 65, 62 % и са отхвърлени 34, 38 % от общия размер на предявените претенции за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, възлизащ на 43633, 33 лв. (25000 лв. + 18633, 34 лв.), поради което на ответника се дължат 34, 38 % от разноските, направени при разглеждане на делото пред СГС и САС.

Следва да се посочи, че ищцата не е дала повод за извършване на съдебни разноски пред СГС и САС от ответника по иска за имуществени вреди над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв., тъй като няма вина за недопустимото произнасяне по тази претенция от районния и въззивния съд, доколкото размерът на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уточнен своевременно – още преди провеждане на първото по делото открито заседание пред първоинстанционния съд, с молба от 14. 03. 2019 г., с която ясно е заявено, че се претендира 1/3 част от сумата 55900 лв.

От горното следва, че на ответника се дължат, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, в редакциите им към приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, 20, 63 лв. разноски, направени за призоваване на свидетел (34, 38 % от внесения депозит от 60 лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., общо – 470, 63 лв. С първоинстанционното решение са присъдени 559, 39 лв., поради което молбата по чл. 248 ГПК за присъждане допълнително и на сумата 1389 лв. разноски за първоинстанционното производство е неоснователна.

За въззивната инстанция ответникът претендира, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на сумата 1318 лв., представляваща платена държавна такса по въззивната жалба. От тази сума се дължат 453, 13 лв. (34, 38 % 1318 лв.), поради което молбата по чл. 248 ГПК е основателна за сумата 453,13 лв. - и е неоснователна над сумата 453, 13 лв. до сумата 1318 лв.

Неоснователна е молбата по по чл. 248 ГПК в частта й, с която се претендира присъждане на сумата 3918 лв. - част, съответна на неуважената част от исковете, от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, възлизащи на 6928, 40 лв. (30 лв. и 1118 лв. – внесени държавни такси и 5780, 40 лв. – платено адвокатско възнаграждение). Както е посочено в мотивите към решението на ВКС, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 10000 лв., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определението по чл. 288 ГПК, а в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта отхвърляща този иск над сумата 10000 лв. до сумата 25000 лв., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Касационната жалба не е уважена и в частта й срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата 18633, 34 лв. Вярно е, че касационната жалба е приета за основателна и уважена в частта й срещу въззивното решение потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв., но ищцата не е дала повод за образуване на касационното производство в тази част, тъй като е заявила ясно, още преди първото заседание, насрочено пред първоинстанционния съд, че претендира присъждане само на сумата 18633, 34 лв. Разноските на ответника за касационно обжалване на решението в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен над сумата 18633, 34 лв. до сумата 55900 лв., са причинени не заради поведението на ищцата, а заради недопустимото произнасяне от съда по незаявена претенция.

Неоснователна е претенцията за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решението на ВКС в частта за разноските, като бъде намалено от 3008, 40 лв. с ДДС на 1094, 97 лв. с ДДС присъденото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА, в полза на пълномощника на ищцата адв. С. Г., възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция. Необоснован е доводът на молителя, че в договора за адвокатска защита и съдействие не е договорено предоставяне на безплатна правна помощ – в същия изрично е посочено, че възнаграждението на адвоката се дължи при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА, които разпоредби предвиждат възможност за предоставяне на безплатна правна защита и съдействие на материално затруднени лица и на лица, които са роднини или близки на адвоката или на друг адвокат. Определеното по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение на адв. Г. за безплатното процесуално представителството на ищцата в размер на 3008, 40 лв. с ДДС не надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е несъответно на фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на ищцата процесуални действия.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,