Определение № 13025 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Адигла“ ЕООД, с адрес гр. Русе, [улица], представлявано от управителя Г. Д., против определение № 2839 от 23.10.2025 год., постановено по адм. дело № 590/2025 г. по описа на Административен съд - Русе. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Заповед № РД-01-1980/26.06.2025 г. на кмета на Община Русе и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени подробни доводи, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Направено е искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на Община Русе, редовно уведомен. Не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Русе е образувано по жалба на „Адигла“ ЕООД срещу Заповед № РД-01-1980/26.06.2025 г. на кмета на Община Русе с която дружеството е обявен за спечелил проведения публичен търг с явно наддаване, за отдаване под наем за срок от пет години част от терен – публична общинска собственост, ПИ 63427.1.22, за поставяне на преместваем обект. С обжалваното определение решаващият съд е оставил без разглеждане жалбата на настоящия касационен жалбоподател против горепосочената заповед и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта, след проведен търг с явно наддаване, именно той е обявено за спечелил конкурса за отдаване под наем на части от недвижими имоти. Съдът е отбелязал, че оспорената заповед е изцяло благоприятстващ за жалбоподателя акт, който създава за него права – да сключи договор за наем на имота, предмет на търга; не налага ограничения на вече възникнали права и не създава задължения. Направен е извод, че по същество твърденията за незаконосъобразност на обжалвания акт се отнасят към договора за отдаване под наем и не са относими по административноправния спор. Така постановеното определение е правилно. В частната жалба се повтарят доводите, поддържани пред административния съд. На тези доводи съдът е отговорил аргументирано, като съображенията му се споделят от настоящия съдебен състав. С оспорваната заповед жалбоподателят е определен за спечелил публичния търг в който е кандидатствал. Този краен акт, с който е приключила процедурата, е позитивен за жалбоподателя. Изложените съображения не могат да обосноват правен интерес от оспорване, още по-малко такъв интерес се обосновава от хипотетичните разсъждения и предположения на оспорващия, че за обекта липсва осигурено електрозахранване. Със заповедта не се засягат лично, пряко и непосредствено правата и интересите на жалбоподателя. Заповедта действително поражда задължения /за извършване на необходимите плащания на наемната цена – т. 2 от заповедта/, но тези задължения са последица от придобитите със същия акт права и не могат да се разглеждат отделно от тях, нито променят облагодетелстващия характер на този акт. По аргумент на чл. 147, ал. 1 АПК, очертаващ кръга от лицата, притежаващи право на оспорване на административните актове пред съда, за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия (гражданин или организация) било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. В случая оспорваната заповед не рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателя, поради което законосъобразно е прието, че за същия не е налице правен интерес от оспорването й. Като е достигнал до същия правен извод, административният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение