Определение № 9092 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8501/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. Я., с адрес в гр. София, срещу определение № 18941/16.05.2026 г. и определение №17181/05.05.2026 г., постановени по адм.дело №5136/ 2026 г. на Административен съд - София град. Частният жалбоподател поддържа, че определенията са неправилни, иска отмяната им, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и допускане на исканото обезпечаване на доказателства. Ответникът по частна жалба - директорът на 122 иновативно основно училище /ИОУ/ "Николай Лилиев", гр. София, не взима становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която определенията са неблагоприятни, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С определение № 18941/16.05.2026 г. по адм.дело №5136/ 2026 г. на Административен съд - София град /АССГ/ е оставена без разглеждане жалбата на Я. срещу отказ на директора на 122 ИОУ "Николай Лилиев", гр. София по ЗЗЛД, обективиран в писмо с изх.№220/20.04.2026 г. по молба за предоставяне на лични данни с вх. № 3211/14.04.2026 г. и е прекратено производството по делото. За да постанови определението, АССГ е изложил мотиви, че видно от писмо на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ пред КЗЛД е налице висящо производство по жалба на М. В. Я. срещу отказ на директора на 122 ИОУ "Николай Лилиев", гр. София по ЗЗЛД, обективиран в писмо с изх.№220/20.04.2026 г. по молба за предоставяне на лични данни с вх. № 3211/14.04.2026 г. Съдът е посочил, че е налице хипотезата на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, според която субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо пред КЗЛД за същото нарушение или решение на КЗЛД относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Поради изложеното производството пред съда е недопустимо и е постановено обжалваното определение на основание чл.159, ал.1, т.4 АПК. Определението е правилно като краен резултат. АССГ е цитирал писмо рег. № ППН -01 -842 -7/14.05.2026 г. от КЗЛД на л.62 от делото, с което АССГ е уведомен, че в КЗЛД е налице висящо производство по жалба с вх. № ППН -01 -842 от 20.03.2026 г. на М. В. Я. срещу директора на 122 ИОУ "Николай Лилиев" - гр. София по ЗЗЛД. Цитираната жалба на Я. е изпратена на АССГ /л.114 и 118 от делото/. В жалбата се съдържат и други твърдения и оплаквания, които не се съдържат в жалбата до съда. Едно от оплакванията на стр. 5 от жалбата до КЗЛД и л.117 от делото е свързано с извършеното видеозаснемане на проведената на 19.03.2026 г. среща в училището, на която е присъствала Я., иска се изземване и запечатване на записите от охранителните камери в 106 кабинет от дата 19.03.2026 година за периода 08.00 ч. - 09.00 ч., проверка дали е извършен аудиозапис и законността му. С обжалвания пред съда отказ на директора на 122 ИОУ "Николай Лилиев" е отказано на основание чл.15, пар.4 от ОРЗД предоставяне на копие от видеозаписа от срещата на 19.03.2026 г. на Я. в училището, тъй като това би довело до разкриване на лични данни на другите лица, участващи в срещата, които изрично са отказали предоставяне на съгласие за даване на записа, поради което предоставянето му би довело до неблагоприятно засягане на техните права и свободи като субекти на данни. В жалбата до съда се иска отмяна на изричния отказ и задължаване на администратора да предостави достъп до личните данни на Я. чрез копие от видеозаписа/ аудиозаписа или алтернативен подход. Направено е и доказателствено искане на основание чл.144 АПК във връзка с чл.207 от ГПК да се допусне обезпечение на доказателствата чрез изземване на магнитен носител, по което е постановено другото обжалвано от Я. определение №17181/05.05.2026 г., с което е оставено без уважение искането за обезпечение на доказателствата. Предвид изложеното правилна е преценката на АССГ за наличие на хипотезата на чл.39, ал.4 ЗЗЛД, в която жалбата до съда е недопустима поради предходното сезиране на КЗЛД за същото нарушение, тъй като както в жалбата до КЗЛД, така и до съда са направени идентични искания на субекта на лични данни - за представяне на копие от видеозаписа от срещата на 19.03.2026 г. с участието на Я. в 122 ИОУ "Николай Лилиев" или изземването на магнитния носител. Пред КЗЛД и пред съда са формулирани оплаквания, свързани с една и съща обработка на лични данни - видеозаснемане на 19.03.2026 г. и последващото му съхранение в училището. Действително в жалбата до КЗЛД има и други фактически твърдения и други искания, но всички съдържащи се в жалбата до съда факти, свързани с процесната обработка на данни на 19.03.2026 г. и искането на субекта на данни, са отправени и до Комисията. Предвид изложеното по- късно заведената жалба до АССГ правилно е преценена като недопустима. С оглед изложеното определение № 18941/16.05.2026 г. следва да бъде оставено в сила като краен резултат. За да постанови другото обжалвано определение №17181/05.05.2026 г., с което е оставил без уважение искането за обезпечаване на доказателства, АССГ е изложил мотиви, че не се установява реална и непосредствена опасност от загубването на доказателството или затрудненото му събиране. Отделно от това предвид характера на исканото обезпечение същото би довело до обезпечаване достъпа до исканата информация - тоест предварително удовлетворяване на претенцията на жалбоподателя. Определението е правилно като краен резултат. Предвид посоченото по - горе относно недопустимостта на жалбата и направеното в нея искане за обезпечаване на доказателства не може да бъде уважено, като направено в производството, което е надлежно прекратено и определението за прекратяване е преценено като правилно с настоящия окончателен съдебен акт. Предвид изложеното двете обжалвани определения като правилни следва да бъдат оставени в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,