Определение № 2883 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Д. Б., гражданин на Република Турция, чрез процесуалния му представител адв. Ш. Бензеш, против определение № 1781 от 15.01.2026г. по адм. д. № 11791/2025г. на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. срещу отказ за издаване на виза тип "С" от 15.10.2025г. от Консулско длъжностно лице от Генералното консулство на Република България в Истанбул, Република Турция. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като жалбоподателят твърди, че не е пропуснал срока за оспорване, тъй като съобщението за издадената заповед не е било редовно връчено. Навежда съображения, че в акта липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, което обуславя приложението на чл.140, ал.1 АПК, което незаконосъобразно не е съобразено от първостепенния съд. Поддържа също, че при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът не е изпълнил задължението си по чл.171, ал.5 АПК да укаже на страните необходимостта от представяне на доказателства относно спазването на срока за обжалване. В тази връзка е отправено искане за изготвяне на съдебно – графологична експертиза за установяване на обстоятелството, че подписът, положен върху отказа за издаване на виза, не е изпълнен лично от жалбоподателя. В заключение, частният жалбоподател моли ВАС да отмени оспореното определение и да върне делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не е изразил становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение, административният съд е приел, че жалбата срещу заповедта е просрочена. Срокът за оспорване на акта е 14 дневен, а от доказателствата, представени от ответника на 21.11.2025г. се установява, че отказът е връчен лично на адресата /жалбоподателя/ на 17.10.2025г. срещу подпис. От тази дата тече 14 дневен срок за обжалване, който изтича на 31.10.2025г.- петък, работен ден. Жалбата, по която е образувано делото пред АССГ, е подадена по електронен път до съда на 03.11.2025г., тоест извън законоустановения 14- дневен срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, като просрочена., а производството по делото- прекратено. Определението е правилно. Въз основа на правилно възприетата от административния съд фактическа установеност, обосновано е прието за доказано получаването на процесния административен акт лично от Д. Б. на 17.10.2025г.. Срокът за обжалване е започнал да тече на датата на връчването посочена в лично направеното от лицето отбелязване, а именно 17.10.2025 г., поради което 14 – дневният срок за обжалване съгласно чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 31.10.2025 г. – петък, който е присъствен ден. Депозираната жалба на 03.11.2025г., три дни по – късно, е просрочена, предвид което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице основание по чл. 159, т. 5 АПК за оставянето й без разглеждане. Доказателствените искания, основани на предприетото оспорване на направеното отбелязване иза допускане на съдебно- графологична експертиза за установяване автентичността на подписа на Б., направени едва с настоящата частна жалба, са несвоевременни. В настоящия случай, преди да се произнесе относно просрочието на жалбата, първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства, а жалбоподателят не е проявил достатъчна процесуална активност. Видно от депозираната първоинстанционна жалба, в нея е обективирано твърдението, че Б. е получил оспорения акт на 21.10.2025г.- твърдение, което не почива на каквито и да било доказателства, съдържащи се по административната преписка, като от страната не са заявени своевременно доказателствени искания в тази насока. Несъстоятелно е твърдението, че след като аналогични откази били получени на 21.10.2025, то няма как да се преме, че процесният отказ е връчен на 17.10.2025г., тъй като става въпрос за напълно отделни административни актове, издадени в резултат на проведени напълно самостоятелни администратвни производства. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от пороците, посочени в частната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение