Решение № 4828 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 576/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна чрез процесуалния представител Й. Йорданов - служител с юридическо образование и от „Амбулатория медицински център за специализирана помощ Транспортен медицински център“ ЕООД гр. Варна ЕИК 200469163 чрез пълномощника адвокат д-р О. Томова срещу решение № 10554/01.10.2025 г. по адм. д. 1313/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба от лечебното заведение е отменена заповед № РД-11-664/6/21.05.2025 г. на директора на РЗОК – Варна за наложени му санкции в частта по точки от 20 до 35 включително, а в частта по точки от 1 до 19 включително жалбата е е отхвърлена. В жалбата на директора на РЗОК Варна се съдържат оплаквания за постановяване на решението, с което частично е отменена негова заповед за налагане на санкции № РД-11-664/6/21.05.2025 г., в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.209, т.З от АПК. Оспорва се изводът на съда за неправилна правна квалификация на наложените санкции, за които заповедта е отменена. Направено е искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго за отхвърляне жалбата на лечебното заведение. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. В жалбата на „Амбулатория медицински център за специализирана помощ Транспортен медицински център“ ЕООД гр. Варна се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.З от АПК. Според касатора съдът не е взел предвид липсата на доказателства за основанията за налагане на санкции спрямо него и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед. Направено е искане за отмяна на решението и на заповедта за налагане на санкции в тази част като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на лечебното заведение - директор на РЗОК Варна, с представен писмен отговор я оспорва като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба на директора на РЗОК Варна -„Амбулатория медицински център за специализирана помощ Транспортен медицински център“ ЕООД гр. Варна, с депозирана по делото писмена молба я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни оспорвания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, са неоснователни. С обжалваното решение № 10554/01.10.2025 г. по адм. д. 1313/2025 г. Административен съд Варна е отменил заповед №РД-11-664/6/21.05.2025 г. на директора на РЗОК – Варна, в частта, с която на „Амбулатория медицински център за специализирана помощ Транспортен медицински център“ ЕООД, ЕИК 200469163, са наложени санкции по точки от 20 до 35 включително, в общ размер на 1600 лв, а в останалата част за наложени санкции по точки от 1 до 19 включително, в общ размер на 1900 лв. жалбата против заповедта е отхвърлена. По делото е установено от фактическа страна, че „Амбулатория медицински център за специализирана помощ Транспортен медицински център“ ЕООД, по силата на сключен с НЗОК индивидуален договор № 030850/25.10.2023 г., се е задължила да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ на ЗОЛ, гарантирани от бюджета на НЗОК. Със заповед № РД-11-664/04.04.2025 г., директорът на РЗОК Варна е разпоредил на основание чл.72, ал.3 от ЗЗО извършване на контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на извънболнична медицинска помощ в съответствие на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. Проверката е извършена в периода от 11.04.2025 г. до 15.04.2025 г. и е приключила със съставянето на констативен протокол №РД-11-664/15.04.2025 г. В него са отразени констатации за 35 бр нарушения и след като в дадения срок не е постъпило възражение директорът на РЗОК Варна е издал процесната заповед №РД-11-664/6/21.05.2025 г. По т.1 отговорността на лечебното заведение е ангажирана за нарушение на чл.126, ал.3 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г и е наложена финансова неустойка в размер на 100.00 лв по чл. 459, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г. Посочено е, че при проверката на място в лечебното заведение е установено, че д-р Д. Т., изпълнител по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, при месечен работен график за всеки петък от месеца: амбулаторни прегледи от 13.00 ч. до 17.00 ч. и домашни прегледи от 17.00 ч. до 18.00 ч, отсъства от амбулаторията на посочения адрес. В лечебното заведение не било обявено на видно място отсъствието на д-р Т. за 11.04.2025 г. /петък/ и в законоустановения тридневен срок /до 15.04.2025 г./ в РЗОК-Варна няма постъпили писма от ЛЗ за СИМП „Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ Транспортен медицински център“ ЕООД за отсъствие от амбулаторията на д-р Д. Т. на дата 11.04.2025 г. По т.2-19 отговорността на лечебното заведение е ангажирана за нарушение на изисквания за работа с първична медицинска документация съгласно чл. 244, ал. 2, т. I, б. Б, чл. 244, ал. 4, чл. 244, ал. 6, чл. 244, ал. 7 и чл. 245, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г., за което е наложена финансова неустойка за всяко нарушение в размер на 100.00 лв, съгласно чл. 457, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г. Посочено е, че изпълнители по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, „Кардиология“ и „Хирургия“ са издали амбулаторни листове на здравноосигурени лица, съхранявани електронно в специализирания медицински софтуер, в които липсва подпис на пациент (родител, настойник/приемен родител) за информирано съгласие за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати, положен по един от начините, описани в т. 1 - т. 4 на чл. 244, ал. 4 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г. По т.20-35 отговорността на лечебното заведение е ангажирана за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ съгласно чл. 160, ал. 3 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г и е наложена финансова неустойка за всяко нарушение в размер на 100.00 лв, съгласно чл. 455, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г. Констатирано е съхранение на "Физиопроцедурна карта" (бл. M3 № 509-89) без отразени в нея данни за проведеното физикално лечение на лицето, както и че изпълнител по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ е издал амбулаторни листове с отразени във "Физиопроцедурна карта" (бл. M3 № 509-89) физиотерапевтични процедури, за които не са вписани датите при непосредствено им провеждане; същият изпълнител е издал амбулаторни листове с отчетени физиотерапевтични процедури, за които не се съхранява "Физиопроцедурна карта" (бл. M3 № 509-89), в която да бъдат отразени непосредствено при провеждането им. От правна страна в обжалваното съдебно решение е прието, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно по отношение на точки от 1 до 19 включително. За тях решаващият съдебен състав намира, че констатациите на административния орган не са оборени в хода на съдебното производство, нарушенията са правилно квалифицирани и определеният размер на санкциите е справедлив. Наложените санкции по точки от 20 до 35 включително съдът намира за незаконосъобразни, тъй като е следвало да се отнесат към нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, а не към нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно е обсъдил всички факти от значение за спорното право, отговорено е на всички относими наведени възражения и са изведени правилни крайни правни изводи относно частичната незаконосъобразност на административния акт. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 3 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г, за физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно лечение, включващо първоначален преглед на лекаря – специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“, с оценка на обективното състояние на пациента с назначени видове и общ брой процедури до 20 в курс от група 1 и/или 2, или 3 по преценка на лекаря специалист, промените на лечението, както и заключителен преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение и отразени вид и брой на проведените процедури. Не се спори по делото, че отразените в заповедта физиопроцедурни карта не съдържат отразяване на физиотерапевтични процедури. По този начин лечебното заведение принципно би нарушило изискванията на НРД за МД 2023-2025г за условията и реда за оказване на медицинска помощ, уредени в раздел III, глава седемнадесета „Извънболнична медицинска помощ“, в които се включва документирането на извършения физиотерапевтичен курс на лечение. Точното документално отразяване на извършените лечебни процедури, включително във физиотерапевтична карта, е част от реда за оказване на медицинската помощ. Но след като относно провеждането им не се възразява, дори изрично се признава в касационната жалба на РЗОК Варна, неправилно лечебното заведение е санкционирано на основание разпоредбата на чл.455, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г. В останалата част съдебният акт също е постановен в пълно съответствие с материалния закон. Напълно се споделя изводът на съда, че по т.1 от заповедта липсват да доказателства, че лечебното заведение да е изпълнило задължението си по чл.126, ал.3 от НРД да уведоми РЗОК за отсъствие на изпълнител на медицинска помощ макар и при неспазване на 3-дневния срок. Нарушението е формално, поради което доводът на касатора, че не са нарушени права на пациентите, не го освобождава от отговорност. Неоснователно се поддържа от лечебното заведение относно т.2 до 19 от заповедта недоказаност на вменените нарушения, тъй като проверяващите не са установили дали амбулаторните листове са подписани от пациентите по някой от предвидените начини в чл. 244, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г. Както правилно е посочено в съдебния акт, задължение на лечебното заведение е да съхранява при себе си доказателства, че издадените от него амбулаторни листове са надлежно подписани на хартиен носител или в електронна форма и да ги предостави на контролните органи. Доколкото представените такива не са били подписани и от „Амбулатория медицински център за специализирана помощ Транспортен медицински център“ ЕООД, чиято е тежестта на доказване, не са ангажирани доказателства за противното, санкционният административен акт не е постановен в нарушение на процесуалните правила за изясняване на значимите факти и обстоятелства. Във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактите по спора са вярно установени и подведени под точната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложеното за решението на Административен съд Варна не са налице пороците, посочени в касационните жалби. При извършената проверка не се констатират други такива, за които се следи служебно в касационното производство, затова съдебният акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и неоснователността на двете касационни жалби разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат на страните по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение