Определение № 5621 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2025 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. №20325/25.06.2025г. на Р. Д. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение №1246/04.11.2021г., постановено по гр. д. №3536/2021г. на Плевенския районен съд, потвърдено с неподлежащо на касационно обжалване решение №49/22.02.2022г., постановено по въззивно гр. д. № 970/2021г. на Плевенския окръжен съд. Р. Д. обосновава искането си с твърдения за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което частично е уважен предявеният срещу нея иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като молителката е осъдена да заплати на Н. С. И. сумата от 600лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от подаване на идентични жалби до различни институции в периода м. ноември 2018г. – м. май 2021г. Твърди, че в исковото производство не е доказано тя, в качеството си на ответница по иска, да е упражнявала спрямо ищцата тежък психически тормоз в продължение на 10 години назад във времето, считано от предявяване на исковата молба. В молбата за отмяна са коментирани множество писмени и гласни доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, и за които се твърди, че неправилно са преценени от съда, което според молителката е основание за отмяна на постановеното решение. Ответницата по молбата за отмяна не заявява писмено становище в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, като прецени данните по делото, съобрази следното: Отмяната по чл.303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът, сезиран с молба за отмяна не проверява правилността на решението, тъй като това не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, визирани в чл.303, ал.1 ГПК. В случая жалбоподателката се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, според която разпоредба отмяна може да се иска когато по надлежния ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото за всички изброени хипотези е, че източник на неправилност на решението е извършено престъпление, което следва да е било установено с влязла в сила присъда или решение по чл.124 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В разглеждания случай, в молбата за отмяна няма твърдения, съответно липсват и представени доказателства за установено по надлежния ред престъпление, а се излагат оплаквания, които са относими към правилността на решението, но не попадат в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд,