Решение № 4123 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2018 г.

Решение № 4123 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Русе, подадена чрез проц. представител юрк. И. Илиев, против решение № 6/01 март 2018 г., постановено по адм. дело № 500/2017 г. по описа на Административен съд Русе В ЧАСТТА, с която са отменени чл. 54, ал. 8, чл. 66, ал. 2, т. 4 и § 5, т. 4 от ПЗР на Наредба № 1 за общинската собственост на Общински съвет Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна в обжалваната част. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест на прокурор при Окръжна прокуратура Русе срещу Наредба № 1 за общинската собственост на Общински съвет Русе (Наредбата) само в частта й на текстовете на чл. 29, ал. 1, чл. 36, ал. 4, чл. 54, ал. 8, чл. 66, ал. 2, т. 4 и § 5, т. 4 от ПЗР на Наредбата. Съдът е отменил посочените разпоредби като незаконосъобразни. Решението е обжалвано само в частта на отмяна на разпоредбите на чл. 54, ал. 8, чл. 66, ал. 2, т. 4 и § 5, т. 4 от ПЗР на Наредбата, поради което в останалата част е влязло в сила. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Частично обжалваният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен за това орган – Общински съвет Русе предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМСМА. По делото няма спор, че при приемането на Наредбата не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спорно е между страните дали разпоредбите на чл. 54, ал. 8, чл. 66, ал. 2, т. 4 и § 5, т. 4 от ПЗР на Наредбата противоречат на нормативен акт от по- висока степен. Съгласно чл. 54, ал. 8 от Наредбата, до участие в търга не се допуска кандидат, който има непогасени парични задължения към общината. Липсата на задължения се удостоверява от съответните общински служби. Според чл. 66, ал. 2, т. 4 от Наредбата не се разглеждат документи, свързани с публично оповестения конкурс, които: са подадени от кандидат, който има непогасени парични задължения към общината. Липсата на задължения се удостоверява от съответните общински служби. Видно от съдържанието на § 5, т. 4 от ПЗР на Наредбата, не се допускат до участие в търгове или конкурси кандидати, в които съдружници са физически или юридически лица, участвали в търговски дружества или еднолични търговци, както и физически лица, с прекратени по тяхна вина договори с Община Русе - за срок от 5 години от прекратяването на договора. Не се допускат до участие в търгове или конкурси кандидати, в които съдружници са физически или юридически лица, участвали в търговски дружества или еднолични търговци, както и физически лица, класирани на първо или второ място в предходни търгове или конкурси, които са отказали да сключат договор - за срок от 3 години от датата на предходния търг или конкурс. Предвид съдържанието на оспорените текстове, и трите разпоредби се отнасят до провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за отдаване под наем и разпореждане с общинско имущество. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМСМА. В случая незаконосъобразно е изискването за удостоверяването на липса на непогасени парични задължения към Община Русе в чл. 54, ал. 8 и чл. 66, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Както правилно е посочил административният съд, протестираните разпоредби в това им съдържание водят до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност. Противно на твърдяното в касационната жалба, налице е нарушение на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който предвижда при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, административните органи и органите на местно самоуправление да не могат да ограничават лицата да извършват дадена стопанска дейност. С разглежданите в процесния случай норми е ограничен кръгът на лицата, които могат да заявят определени искания по процесната наредба, като е въведена административна пречка за граждани, които имат задължения към общината. Това само по себе си представлява ограничаване и въвеждане на тежести при административното регулиране и административния контрол. Протестираните текстове на Наредбата са в противоречие с чл. 76, ал. 3 АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по– висока степен обществени отношения с местно значение. С оспорените норми е създадена уредба, неуредена в по– високия по степен нормативен акт. По тази начин общинският съвет е уредил начин на събиране на свои вземания от граждани към общината, който не е съответен на възприетия в ЗМДТ ред. Съгласно чл. 4 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Задълженията за местни данъци и такси, редът за установяването им и сроковете за изпълнението им, органите, които осъществяват контрол за това, както и последиците от тяхното неизпълнение, са установени и регламентирани от специалния закон– ЗМДТ. Въведеното допълнително изискване за удостоверяване на липса на непогасени парични задължения към Община Русе ограничава правата на гражданите по ЗМДТ да платят своите задължения за местни данъци и такси на вноски в определените от закона срокове. Предвид това, недопустимо с подзаконов нормативен акт се създава възможност за осъществяване на контрол от страна на общината за изпълнение на тези задължения по друг ред и в друго производство, което няма нищо общо с производството по установяване и заплащане на местни данъци и такси. Освен това, лицата се задължават да изпълнят и другите си задължения към общината, дори и тези, които не са ликвидни по основание и размер. Налице е неправилно смесване на различни административни процедури, като в административното производство по процесната наредба се въвежда допълнително изискване, което е предмет на друго, отделно административно правоотношение. Настоящата инстанция споделя и изводите на административния съд за незаконосъобразност на § 5, т. 4 от ПЗР от Наредбата, тъй като е налице противоречие и със свободата на установяване по чл. 49, § 2-ри от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Въвеждането на допълнителни условия и ограничения, непредвидени в закон, противоречи на чл. 19, ал. 2 КРБ. Според разпоредбата законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Освен това чрез рестрикцията на § 5, т. 4 от ПЗР от Наредбата, изразяваща се в отстраняване от възможността за стопанска дейност на неизправни страни, на практика се достига до положението едно нарушение да предизвика повече от една неблагоприятни последици- договорна отговорност и изключване от тази дейност за определен срок. Въвеждането на изисквания, които не се съдържат в нормативния акт от по-висока степен, е нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗНА и задължава правораздавателните органи да приложат нормативния акт от по-високата степен, по арг. от чл. 15, ал. 3 ЗНА. Затова първостепенният съд правилно е приел, че е недопустимо за първи път с подзаконов акт да се уреждат отношения, които не са уредени от законова разпоредба, тъй като с това се стига до първично правно регулиране на обществени отношения с подзаконов акт от орган, който не притежава такова правомощие. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав