Определение № 635 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Т. М. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Севлиево, [улица], подадена чрез пълномощника й адв. Ганева, против Определение №1225/01.10.2024 г. на тричленен състав на Административен съд - Габрово, постановено по адм. д. № 364/2024 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея жалба с характер на частна такава против Разпореждане №1120/28.08.2024 г. на председателя на Административен съд - Габрово, постановено по адм. д. № 303/2024 г., и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се претендира неговата отмяна. Твърди се от жалбоподателката, че съдът не е разграничил правото на обжалване по глава тринадесета от дял трети на АПК от правото на жалба по глава осемнадесета от дял шести на АПК. Тъй като с оспореното разпореждане не е наложена глоба на длъжностното лице, то според нея не е налице разпореждане по чл. 306, ал. 4 АПК, което да се връчи на нарушителя и да се обжалва от него. Жалбоподателката счита, че издаденото и оспорено от нея разпореждане е издадено по реда на глава тринадесета АПК. Ответникът по частната жалба – публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Габрово - не изразява становище по реда и в срока, регламентиран в чл. 232 от АПК. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването му, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение тричленният състав на Административен съд - Габрово е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Т. М. Й. против Разпореждане №1120/28.08.2024 г. на председателя на Административен съд – Габрово по адм. д. №303/2024 г. С това разпореждане е оставено без уважение като неоснователно искането й за налагане на глоба по реда на чл. 304 АПК на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Габрово за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Правилно и законосъобразно съдебният състав на Административен съд – Габрово е приел, че жалбата е недопустима като подадена от лице, което не е активно легитимирано да оспори разпореждането на председателя на съда. Глава осемнадесета от дял шести АПК е озаглавена „Административни нарушения и наказания“ и в нея е регламентирано налагането на административно наказание за извършено административно нарушение по АПК. Нормата на чл. 306 АПК е процесуално правна и въвежда специален ред за налагане на наказания по чл. 304 на длъжностно лице за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 306, ал. 2 АПК наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Доколкото липсват императивни разпоредби относно начина, по който започва производството за налагане на наказание по чл. 304, е допустимо това да става и по заявление, имащо характер на сигнал. Лицето, подало заявлението, не е страна в това производство. Страни в него са административнонаказващият орган и нарушителят (виж Определение №8052/11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2013 г.). Това следва и от разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 306, според които преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства, а наказващият орган може да събира и други доказателства (ал. 3). Препис от разпореждането се връчва на нарушителя (ал. 4). Логическото тълкуване на чл. 306, ал. 3 – ал. 5 АПК налага извод, че единствено нарушителят има право да обжалва разпореждането за налагане на наказание. Еднозначно се приема в практиката на Върховния административен съд, че молителят, по чиято инициатива започва производството по налагане на административното наказание, не е участник в това производство и именно поради това не е активно легитимиран да оспори разпореждането по реда на чл. 306, ал. 5 АПК. С оглед изложеното неоснователно се приема от жалбоподателката, че разпореждането, с което е отхвърлено като неоснователно искането й за налагане на наказание по реда на чл. 304 АПК, подлежи на оспорване по реда на глава тринадесета от дял трети на АПК, доколкото същото не прегражда по-нататъшното развитие на производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 и за него не е предвидено изрично, че и подалият искането за налагане на наказание може да го оспори, т. е. то не попада сред определенията и разпорежданията, подлежащи на обжалване по регламентирания в чл. 229 – чл. 236 АПК ред. Както беше посочено по-горе, производството по чл. 306 АПК е специално и за него са неприложими правилата от дял трети. Обстоятелството, че разпореждането по чл. 306, ал. 2 АПК се издава от председателя на съда, както в случая, или от овластено от него длъжностно лице потвърждава изложеното, а не дава основание да се приеме, че актът за налагане на наказанието е различен от акта, с който се отхвърля искането за налагането му, противно на доводите в частната жалба. С оглед изложеното, определението на тричленния състав на Административен съд – Габрово като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на първо отделение