Определение № 2048 от 18.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1541/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] с искане за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 223 от 09.07.2024 г., постановено от Окръжен съд – Сливен по в.гр.д. № 165 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 113 от 15.02.2024 г., постановено от Районен съд – Сливен по гр.д. № 1535 по описа на съда за 2023 г., с което молителят „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е осъден да заплати на П. П. К., ЕГН: [ЕГН] сумата 14310 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, сключен на 22.06.2022 г., поради настъпило на 15.10.2022 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба на 26.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 759.96 лв., представляваща мораторна лихва за периода до завеждането на исковата молба. Към молбата е приложен платежен документ, от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд е преведена сума в общ размер на 15069.96 лв., съответстваща на тази по осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното такова, спиране изпълнението на което се иска. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводството на съда след извършена служебна справка от 18.07.2024 г. Представени са касационна жалба срещу решението, спиране изпълнението на което се иска, депозирана в законоустановения преклузивен срок, с приложено към същата изложение на основания за допускане на касационно обжалване, както и доказателства за внесена държавна такса за образуване на производство по чл. 288 от ГПК. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, а именно – същото е осъдително и подлежи на касационно обжалване, срещу него е подадена в срок касационна жалба, представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, внесени са държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв., както и надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената с решението сума. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение