Решение № 1072 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2008 г.

Решение № 1072 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Фърков против решение № 326/13.08.2008 г. на Административен съд София област, постановено по адм. д. № 318/2007 г. Поддържа се необоснованост и незаконосъобразност на решението. Ответникът - Общинска служба "Земеделие и гори" не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението, издадено на основание чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ е последващо след влязлото в сила такова по чл. 19, ал. 8 от Правилника. С него наследниците правилно били обезщетени изцяло със земя на стойност, съответна на стойността, определена с решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество Върховният адмнистративен съд прецени следното : В производството, развито пред Административен съд София област е разгледана жалба на Касатора срещу решение на ОСЗГ, постановено при условията на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на Иван Христов Фърков, един от които той самия (е определено обезщетение със земя на стойност 1668лв. Съдът е установил, че същото е предхождано от друго, влязло в сила решение на ОБСЗГ, с което на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е разрешен въпроса за стойността на обещетението, И тъй като обжалваното решение е в съответствие с влязлото в сила, жалбата срещу него е отхвърлена. Касасационните доводи на жалбоподателя са твърде неясни и неубедителни. Развиват се съображения относно връчването на обжалваното пред административния съд решение. Същите са неоснователни, тъй като съдът е приел жалбата, подадена срещу него като такава в срок и обстоятелството относно връчването е без значение за случая. Ако се приеме, че възражението касае предходно решение на ОСЗГ, това, издадено по чл. 19, ал. 8 от Правилника, за което съдът е приел, че е влязло в сила, то възражението не следва да се обсъжда, тъй като последното не е било предмет на съдебното поризводство, развило се във връзка с решението по чл. 19, ал. 17 от Правилиника. Възражения относно това, влязло ли е в сила предходното решение предвид твърдяното неуведомяване биха могли да се разглеждат в друго поризводство, каквото не е настоящето, евентуално такова по отмяна. При наличните данни направените от Административния съд правни изводи относно законосъобразността на решението по чл. 19, ал. 17 от Правилника са обосновани, съответните на фактите по делото. Липсват отменителни основания, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение