Определение № 9979 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (вх. № 15278 от 18.06.2025 г. по описа на Административния съд София-град) от Е. Д. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 18778 от 02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 10927 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на М. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ за производството по това дело. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му. Изразява становище, че с постановяване на обжалвания съдебен акт е нарушено правото му по чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 10927/2024 г. на Административния съд София-град е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно основание по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от Е. М. против Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 24 000, 00 лв. за периода от 02.06.2014 г. до 26.06.2024 г., ведно с лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, причинени му от незаконосъобразно бездействие и злоупотреба с власт и право на служител на ответника по досъдебно производство (ДП) № 78/2013 г. на ГДНП, прокурорска преписка № 221/2013 г. на Софийска районна прокуратура, изразяващо се в неизвършване на разследване по подадена от М. жалба, че Н. Ц. Г. го набеждава и лъжесвиделства срещу него, приписвайки му грабеж от 05.04.2012 г. на банка. С исковата молба лицето отправило молба за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ от вида процесуално представителство. С Разпореждане № 4040 от 06.02.2025 г. по първоинстанционното дело (л. 6 от същото), съдът е оставил исковата молба на М. без движение. Указал му е, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на това Разпореждане, с писмена молба, депозирана по делото, да представи декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – възраст, размер на доходите, семейно положение, имуществено и здравословно състояние и трудова заетост. Съобщението за това Разпореждане е връчено на ищеца на 21.05.2025 г. – отрязък от разписка на л. 10, пак там. В законоустановения срок, М. с писмо, изх. № 4974/28.05.2025 г. (л. 11, пак там), представил исканата информация. Постановено е обжалваното в настоящото производство определение. Съдът се е мотивирал, че му е служебно известно за притежавани от лицето недвижими имоти, които, според неговата преценка, могат да бъдат източник на доходи, както и за присъдени на частния жалбоподател с влезли в сила осъдителни решения по искови производства, образувани пред други съдилища, обезщетения на значителна стойност. Посочил е, че съгласно Справка, изискана от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Затвора в [населено място] по адм. дело № 790/2024 г. по описа на този съд, Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – София е изплатила през 2021 г. на М. сума в размер на 2530, 48 лв. главница и лихва, представляващи средства по издаден в негова полза изпълнителен лист. Формирал е извод, че лицето разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса за конкретното исково производство, за която е подчертал, че възлиза на 1/90 от минималната работна заплата. Изложил е съображения, че е правно ирелевантно за преценката на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, ако ищецът не е предприел съответни действия за събиране дължимите суми или е оправомощил друго лице да получи част от тях. На следващо място съдът е разгледал искането на М. за предоставяне на правна помощ за производството по адм. дело № 10927/2024 г. Обсъдил е предпоставките по Закона за правната помощ (ЗПП) за предоставяне на правна помощ по административни дела, по преценка на съда. Приел е, че в конкретния случай, не са изпълнени първата и третата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 23, ал. 2, във вр. с ал. 3 ЗПП, а именно лицето да не разполага със средства за заплащане на адвокат и интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. Съобразил е, че адвокатската защита за дела по ЗОДОВ не е задължителна. Аргументирайки се, че в производствата за обезщетяване на вреди, причинени на граждани от незаконосъобразна административна дейност е засилено служебното начало, е формирал извод, че правата и законните интереси на М. са в достатъчна степен защитени. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост. Първоинстанционният съд се е произнесъл при несъбрани доказателства относно имущественото състояние на частния жалбоподател, поради което изводите му, че същият разполага с възможности да заплати дължимата държавна такса и да ангажира адвокат, който да защитава интересите му в исковото производство пред първата инстанция, са необосновани, поради което и неправилни. Неправилно съдът се е позовал на служебно известна му от други дела информация относно притежавани от лицето недвижими имоти, както и на служебно известни му факти за присъдени на частния жалбоподател с влезли в сила осъдителни решения по искови производства, образувани пред други съдилища, обезщетения на значителна стойност. При отправена молба за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ за конкретно съдебно производство, установяването на финансовото състояние на молителя следва да бъде по конкретното дело и да почива на данни, събрани от доказателства, представени по същото дело, т.е. на конкретно установени факти и обстоятелства по делото. В случая това не е сторено, а съдът неправилно се е позовал на служебно известна му информация от данни по други дела, която настоящата инстанция не може да провери. Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и делото се върне на същия съдебен състав за ново произнасяне по молбите на М., но след като събере по делото конкретни и актуални данни за имущественото и финансово състояние на ищеца. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия