Определение № 1207 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 981/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25036145/03.10.2023 г. на И. С. С. и Г. С. С., с която се иска отмяна на решение от 13.10.2017 г. по гр. д. № 26709/2014 г. на Софийския районен съд, потвърдено и допълнено с решение № 7874/20.11.2019 г. по в. гр. д. № 14138/2018 г. на Софийския градски съд. С решението, влязло в законна сила, са уважени предявените от С. К. Д.-С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д. срещу Г. С. С. и И. С. С. искове по чл. 108 ЗС за части от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, всяка от двете части с площ от около 260 кв. м, обозначени съответно по контура Б-В-Г-Д и А-Б-Д-Е-А на указателна скица, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени констативни нотариални актове за собственост № 54 и № 55 от 03.11.2008 г. за спорните по 260 кв. м. Молителите се позовават на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърдят, че решението, чиято отмяна искат, е основано на неистински документ - опис-декларация на полските имоти на В. А. К.. Сочат, че с постановление за възобновяване и спиране на наказателното производство от 19.07.2023 г., издадено по ДП № ЗМ 15172/2021 г. по описа на РУП-СДВР, пр. пр. № 4150/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура, е установено, че този частен документ е неистински, но след извършване на съответните оперативно-издирвателни мероприятия, извършителят е останал неоткрит. В молбата за отмяна се прави и искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от С. К. Д.-С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д., в който се излагат съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респ. без уважение като неоснователна. Претендират се разноски. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г. о., констатира следното: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В случая молителите се позовават на наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК, е нужно неистинността на документа да бъде установена по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело) или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. В молбата за отмяна, с която е сезиран настоящият съд, не се твърди да е налице присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, нито се представят доказателства в това отношение. Постановлението за възобновяване и спиране на наказателното производство не е акт, въз основа на който по надлежен ред е установена неистинност на документ. С оглед изложеното, подадената молба с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. С оглед този изход на производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, направеното в молбата за отмяна искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК, не следва да се поставя на разглеждане. Ответниците по молбата имат право на 2000 лв. разноски за адвокат за настоящото производство пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,