Определение № 5270 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационни жалби, подадени от Д. К. Б.-Д. и от Е. С. Г., А. Я. Г., Н. Т. С. и Р. И. С., против решение № 267090 от 22.12.2021 г., поправено с решение № 262922 от 09.09.2022 г., постановени по гр. дело № 1974/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 07.11.2016 г. по гр. дело № 7036/2010 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, в частта с уважени против тях искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. С постановеното по делото определение № 4104 от 18.09.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му с касационните жалби части, като на всеки от касаторите са дадени указания в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесат дължимата за тяхното разглеждане държавна такса, която за жалбоподателите Н. С. и Р. С. е по 99.07 лева, и да представят доказателства за внасянето й. Предупредени са с определението и за последиците от неизпълнение на дадените указания в срок. Касаторите Н. С. и Р. С. са уведомени за указанията на съда по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК на 26.09.2024 г., като съобщение с препис от определението по чл. 288 ГПК е получен на посочения от тях съдебен адрес в [населено място], ул. „Х. А. № * ет. 1, съответстващ на адреса и на техния процесуален представител – адв. К. Я., чрез който са връчени съобщенията. Съгласно правилото за броене на седмичните срокове, установено с чл. 60, ал. 4 ГПК, едноседмичният срок, в който касаторите е следвало да изпълнят указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса за касационното производство, е изтекъл на 03.10.2024 г. (четвъртък, присъствен ден). В този определен на касаторите срок, дължимата от тях по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса от по 99.07 лева не е внесена и не са представени доказателства за това. Такива са представени с молба от 09.10.2024 г. (пощенско клеймо от 08.10.2024 г.), подадена от касатора Р. С., т. е. пет дни след изтичане на установения срок, като с молба от същата дата, подадена чрез процесуалния представител на касаторите Н. С. и Р. С. и уточнена с молба от 11.10.2024 г., същите са направили и искане по чл. 64 ГПК за възстановяване на пропуснатия от тях срок. Произнасянето по съществото на подадената молба по чл. 64 ГПК се предпоставя от извършване на проверка за наличието на условия за съществуването и надлежното упражняване на право за възстановяване на пропуснат срок, включващи и интереса от искането за възстановяване на пропуснатия срок за страната от преграждащ развитието на производството съдебен акт, постановен поради пропуснат от нея на установен от закона или определен от съда срок. Искането с молбата по чл. 64 ГПК е направено от касаторите Н. С. и Р. С. преди съдът да е установил пропускането на срока за внасяне на дължимата от тях за разглеждане на касационната жалба държавна такса, респ. да е постановил връщане на касационната им жалба и прекратяване на производството по отношение на тях, а окончателното решаване на въпроса за пропускане на срока е обуславящ за произнасянето по искането им за неговото възстановяване (в този смисъл определение № 265 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2147/2019 г. на ВКС, III г. о., определение № 625 от 28.12.2017 г. по ч. гр. д. № 2963/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 128 от 02.04.2020 г. по гр. дело № 797/2020 г. на ВКС, IV г. о., определение № 888 от 27.04.2023 г. по ч. гр. д. № 980/2023 г. на ВКС, I г. о., и други). Предвид изложеното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 и чл. 285 ГПК, са налице предпоставките за връщане на касационната жалба по отношение на касаторите Н. С. и Р. С., като процесуално недопустима, поради невнесена в срок държавна такса, и за прекратяване на производство по делото в тази част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.