Определение № 18 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6797/2014 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на адв.И. В., особен представител на малолетния ответник по делото Е. И. Ч. за изменение на решението в частта за разноските чрез определяне на възнаграждение за проведеното пред ВКС първо касационно производство. Ответникът по молбата К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че възнаграждение за особения представител не се дължи. Останалите ответници не вземат становище по същата. Молбата е процесуално допустима и основателна. На особения представител, назначен по реда на чл. 29, ал. 3 ГПК се дължи възнаграждение за всяка една от инстанциите, пред които особения представител е осъществявал защита на лицето, чийто представител е. Затова нормата на чл. 29, ал. 3 ГПК е предвидила само първоначално възнаграждение, което се заплаща от насрещната страна в процеса. Законовата разпоредба е изрична и следва да бъде съобразена от съда, тъй като е налице и искане от страна на особения представител. Искането е направено своевременно, т. е. до приключване на устните състезания в процеса. Доводите на К., че искането за присъждане на възнаграждение е неоснователно не следва да бъде споделено.Възнаграждението на особения представител в този случай не представа съдебни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК.Особения представител е участвал в производството пред ВКС като е подал е отговор на касационната жалба и след фазата по дискреция й е представлявал страната в открито съдебно заседание като е пледирал по съществото на спора/ поради което му се дължи възнаграждение, което настоящата инстанция определя в размер на 3 000 лв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение