Решение № 1124 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 10192 от 27.06.2024 г., постановено по адм. дело № 10802/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на „Ди Щерн“ ЕООД, ЕИК 203209473, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/7217#12 от 19.10.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за Кампания 2019 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане с УИН 22/270519/95187, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция (ДФЗ, РА), чрез процесуален представител гл. юрк. Г. Бъчваров, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът – „Ди Щерн“ ЕООД, ЕИК 203209473, чрез адвокат М. Стоянова, в писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба по съображения. Иска оспореното решение да се потвърди. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира, че съдебното решение е недопустимо, тъй като е постановено при неизяснен предмет. Видно от посоченото в жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд същата е срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-220-6500/7217#12 от 19.10.2022 г. По делото обаче е представено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-220-2600/7217., ведно с административната преписка към това писмо, адресирано до "Ди Щерн" ЕООД. При това положение съдът е следвало да остави жалбата без движение в изпълнение на изискването на чл. 158, ал. 1 АПК и да даде възможност на жалбоподателя ясно и безпротиворечиво да уточни предмета на жалбата си. Неуточняването от страна на съда на предмета на жалбата и отмяната на административен акт, който липсва по делото е довело до произнасяне от съда по една нередовна жалба, което прави съдебното решение недопустимо. По изложените съображения обжалваното решение като недопустимо ще следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът ще следва да даде възможност на жалбоподателя изрично да уточни предмета на жалбата си. Съобразно направеното уточнение да прецени правния интерес на жалбоподателя от оспорването и след това да разпредели доказателствената тежест между страните съобразно уточнения предмет на жалбата и събере, вкл. и служебно относимите за спора доказателства във връзка с твърденията на страните. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение