Решение № 8736 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14236/2017 г.

Решение № 8736 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14236/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - П., срещу решение № 1776/24.10.2017 г., постановено по адм. д. № 2455/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е изменен ревизионен акт № 161401234/02.07.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., в частта му потвърдена с решение № 1110/03.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П.. Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на атакуваното решение по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Установени са в хода на съдебното производство предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Налице са неотразен приходи от фактури, което представлява основание по т. 1 на същата законова разпоредба. Между страните не се спори, че сделките са реализирани, но приходите от тях не са отчетени. Спорен между страните е само начина на определяне на данъчната основа. Неправилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е определило стойността на облагаемите доставки не по счетоводни документи, а въз основа на справки във интернет сайт. Необосновано от решаващият състав не е възприета определената цена от органите по приходите, която е обоснована в ревизионния доклад, като критериите които са използвани дават възможност да бъде установена достоверна цена. Позовавайки се на експертизата, съдът неправилно е определил основата за облагане, което е довело и до незаконосъобразно намаляване на определените на лицето задължения. Иска се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. Ответникът - "Флагмедия" ЕООД, в писмен отговор по делото, сочи че решението на Административен съд - П. е правилно. Изводите за това, че данъчните органи неправилно са определили данъчната основа, тъй като не е съобразен механизмът на изчисляване на разходите по процесните доставки е съответен на събраните по делото доказателства и на приложимите материално правни норми. Моли, решението да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за процесуална допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Според заключението на прокурора, в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, решаващият състав не е обсъдил заключението на вещото лице заедно с всички доводи и събрани доказателства по делото. Същественото в случая е, че вещото лице не е работило по данни от счетоводството на ревизирано лице, а основава своето заключение на данни от сайт и следователно не може да опровергае фактическите констатации в ревизионния акт. Предлага решението да бъде отменено, а жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-П., е бил ревизионен акт № 161401234/02.07.2014 г., в частта му потвърдена с решение № 1110/03.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- П., относно установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2010 г. - 144.99 лв.; за 2011 г. -1 755.91 лв. и за 2013 г. - 613,03 лв., в едно със съответните лихви. Производството пред АС-П. е повторно, тъй като с решение № 10929/19.10.2016 г., постановено по адм. д. № 8837/2015 г. Върховен административен съд е отменил решение № 1111/29.05.2015 г., постановено по адм. д. № 3218/2014 г. по описа на същия съд, като е върнал делото за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С ревизионния акт на "Флагмедия" ЕООД са определени задължения по ЗКПО, в посочените по горе размери, във връзка с издадени фактури от ревизираното лице за предоставени услуги и стоки/доставка на знамена, пилони за знамена, върхове за пилони, захващащи пръстени, тежести доставки и монтиране на знамена и пилони/ на лица регистрирани по ЗДДС, които не са отразени в счетоводството на дружеството по съответните сметки за отчитане на приходите от тези продажби. Не са осчетоводени приходи по фактури издадени на "Е. Х."ООД; "Голф клуб" ЕООД; О. К.; "Фил" ООД; "Н. С." ЕАД; "Ф. Б." ООД; "Тимекс"ЕООД и "Б. Д."ООД. Съдът е приел за доказано наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на облагане, но е изложил съображения, че неправилно е определена основата послужила за определяне допълнителните задължения по ЗКПО. Позовавайки се на изслушаната по делото експертиза и направените от експертите изчисления относно данъчната основа, решаващият състав е определил размери на дължимия данък различни от тези определени от приходните органи. Въз основа на експертното заключение е изменил ревизионния акт, като е определил нов размер на задълженията на "Флагмедия"ЕООД. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. Правилно първостепенният съд е намерил за доказано наличието на основания за провеждане на ревизия по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, предвид установените укрити приходи от доставки на стоки и услуги по процесните фактури и нередовно воденото счетоводство на жалбоподателя. Особеният ред за извършване на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен закон. В тези случаи в резултат от проявлението на някой от фактите, визирани в чл. 122, ал. 1 от кодекса е налице противоправно развитие на данъчното правоотношение. За определяне конкретните приходи и разходи на ревизираното лице е необходимо бъде установен възможно най-верният размер на данъчната основа, спрямо която да се изчисли и конкретно дължимият данък. Критериите за определяне на данъчната основа са очертани в чл. 122, ал. 2 ДОПК и същите не са лимитирано изброени, като целта на закона е данъчната основа да бъде определена в максимална степен обективно, т. е. в най-близка степен да е равна на действителната. В конкретния случай данъчната основа е определена от експерти, които са извършили проверки на пазара на знамена /вж. изслушване на вещите лице в о. с. з. проведено на 18.04.2017 г./, като въз основа на това е определена и цената им Експертизата е оспорена, но само формално, тъй като доказателства за различна цена не са представени по делото. В изразеното становище по същество на спора от представителя на органите по приходите е посочено, че "констатациите на органите по приходите са правилни и отразяващи в максимална степен реалната фактическа обстановка". В хода на ревизионното производство не е назначавана експертиза, а задълженията са определени по критерии, които в най пълна степен се доближават до реалните резултати, като обаче е посочено, че от ревизираното лице не са представени доказателства за отчетната стойност на продадените стоки. Тази отчетна стойност е установена с изслушаната при второто разглеждане на делото комплексна експертиза. Въз основа на нея съдът правилно и законосъобразно е изменил оспорения пред него ревизионен акт. Предвид гореизложеното решението на АС-П. не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция е заявена претенция за разноски, но доказателства за заплатени такива не са приложени, поради което и не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,