Определение № 4029 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 377/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 293 361/14.12.2023 година, подадена от Г. Д. Д., против разпореждане № 264 109/14.06.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав, постановено по гр. д. № 4809/2018 година. С обжалваното разпореждане е върната подадената от Д. молба с вх. № 324 318/04.06.2021 година за отмяна на решение № 1197/12.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3951/2019 година. В частната си жалба Г. Д. Д. твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане като делото бъде върнато на Софийски градски съд за надлежното администриране на молбата за отмяна. Г. Д. Д. е бил уведомен за обжалваното определение на 07.12.2023 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 293 361/14.12.2023. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 1197/12.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3951/2019 година молба за отмяна с вх. № 324 318/04.06.2021 година е било отменено решение № 4507/20.06.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 4809/2018 година в обжалваните му части и е отхвърлен предявения от Г. Д. Д. срещу Ю. С. Д.-А. и А. Г. А. иск с правно основание чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на договор, оформен с нотариален акт № от година на Нотариус при Софийския районен съд за продажба на недвижим имот-апартамент №, намиращ се в [населено място], на [улица], вх. „“, ет., с площ от м 2, заедно с избено помещение с площ м 2, заедно с таванско помещение с площ м 2 и заедно с % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и е отхвърлен предявения от Г. Д. Д. срещу Ю. С. Д.-А. и А. Г. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Д. е собственик на посочения имот. Г. Д. Д. е подал молба за отмяна с вх. № 324 318/04.06.2021 година срещу посоченото въззивно решение № 1197/12.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3951/2019 година молба за отмяна с вх. № 324 318/04.06.2021 година. Тъй като исковата молба, с която са предявени исковете е подлежала на вписване на Д. многократно е указвано да впише молбата за отмяна, като по отношение на тези указание са били налице затруднения свързани с връчването им. С разпореждане № 260 657/27.01.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав, постановено по гр. д. № 4809/2018 година на Г. Д. Д. отново е било указано да впише молбата за отмяна в едномесечен срок от връчването на разпореждането. Последното е връчено на 06.02.2023 година и от този момент е започнал да тече определения от съда едномесечен срок, който е изтекъл на 06.03.2023 година, като в този срок молбата за отмяна не е била вписана. Същата не е била вписана и до 14.06.2023 година, когато с разпореждане № 264 109/14.06.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав, постановено по гр. д. № 4809/2018 година подадената от Г. Д. Д. молба за отмяна е била върната поради неизпълнение на горепосоченото указание на съда. Съгласно т. 2 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, не представлява изискване за нейната редовност, но когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. „к“ от ЗС, администриращият съд следва да укаже на молителя да я впише, като неизпълнението на това указание е основание за връщане на молбата от администриращия съд. В конкретния случай подадената от Г. Д. Д. молба с вх. № 324 318/04.06.2021 година за отмяна на решение № 1197/12.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3951/2019 година подлежи на вписване по реда на чл. 112, б. „к“ от ЗС, като не е вписана въпреки указанията на администриращия съд, поради което подлежи на връщане. С оглед на това обжалваното разпореждане на Софийски градски съд трябва да бъде потвърдено. В случай, че Г. Д. Д. не е могъл да впише молбата за отмяна поради особени непредвидени обстоятелства за това той може да иска възстановяване на срока за подаване на молба за отмяна. Такава възможност е налице не само когато самият срок за подаване е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, но и когато нередовностите на подадената в срок молба не са могли да бъдат отстранени надлежно поради такива обстоятелства. В частната касационна жалба се съдържат твърдения и в тази насока, но компетентен да се произнесе по евентуалното искане за възстановяване на срока е съответния администриращ съд, а не съдът който е компетентен да се произнесе по молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение