Определение № 2248 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 259/2023 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Подадена е молба вх. № 8605/18.07.2023 г. от адв. С. И., процесуален представител на Х. Т. И., с искане за тълкуване на определение № 2169/14.07.2023 г., постановено по гр. д. № 259/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение № 2007/05.07.2023 г. постановено по същото дело в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Тълкуването се иска по въпросите: 1) „защо в същата ситуация се присъжда адвокатско възнаграждение, а на мен се отказва?“; 2) „защо не се произнесе по искането да ми се присъди адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минималния размер по Наредбата за осъщественото от мен представителство пред въззивна инстанция, което обаче не се разглежда по същество, а упорито се игнорира?“. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С определение № 1886/28.06.2023 г. по гр.д. №259/2023 г., ІІІ г.о., по касационните жалби на Х. Т. И. и на Софийски градски съд, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1291/01.11.2022 г. по възз. гр. д. № 3514/2021 г. на Софийския апелативен съд. В мотивите на определението съдът е посочил, че предвид изхода на делото, разноски за касационното производство на страните не следва да се присъждат. С определение № 2007/05.07.2023 г., по подадената от адв. Св.И. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът е приел, че същата е неоснователна и я е оставил без уважение. В мотивите е посочено, че производството по чл. 288 ГПК е било образувано по касационни жалби на двете спорещи страни. И двете касационни жалби не са селектирани и допуснати до касационно разглеждане. С оглед този изход на делото, за никоя от двете страни не е възникнало задължение да плати разноски на другата страна, респ. всяка от страните следва да понесе разноските за касационното обжалване, както са направени. С определение № 2169/14.07.2023 г., по подадената молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение № 2007/05.07.2023 г., съдът е приел, че същата е неоснователна. Посочил е, че очевидна фактическа грешка в постановен съдебен акт има тогава, когато формираната правораздавателна воля е неточно отразена в диспозитива му. При постановяване на определението от 05.07.2023 г. такова неточно отразяване не е налице, тъй като диспозитивът за отхвърляне на молбата съответства на изложената в мотивите правораздавателна воля. Не е налице и основание за допълване на посоченото определение, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет на касационното производство, в т.ч. и по искането за разноски за адвокатско възнаграждение. Относно разноските за въззивната инстанция съдът е посочил, че в касационното производство по чл. 288 ГПК ВКС се произнася по този въпрос, ако преди това страната е изчерпала реда по чл. 248 ГПК пред въззивния съд и е подала частна жалба срещу постановеното въззивно определение. С настоящата молба се иска тълкуване на последното постановено определение от 14.07.2023 г. На тълкуване подлежи този съдебен акт, от който не става ясно каква правораздавателна воля е формирал разрешаващият правния спор орган и се налага тя да бъде изяснена с допълнителен акт. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като в определението от 14.07.2023 г. е посочено разбираемо, че за молителя не е възникнало претендираното от него право и че съдът приема искането му за неоснователно. На тълкуване не подлежат фактическите или правни изводи в мотивите на съдебния акт. В конкретния случай с молбата се иска преразглеждане на направените от съда правни изводи и пререшаване на спора за разноските, което е недопустимо в производството по чл. 251 ГПК. Не може по реда на чл. 251 ГПК да се претендира съдът да измени акта си по оплаквания за допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон. Становището на молителя за неправилност на приетото в мотивите на акта не съставлява основание за тълкуване, след като в диспозитива на определението ясно е изразен крайният резултат от правораздавателната дейност на съда (вж. - решение № 8/ 22.01.2015 г. по гр. д. № 3921/2014 г., II г. о., решение № 23/26.01.2018 г. по т.д. № 2815/2017 г., II т. о. и др.). Предвид изложеното, подадената молба с искане за тълкуване на определение № 2169/14.07.2023 г. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение