Определение № 9449 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Е. М., против определение № 25070/22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6033/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане и е върната исковата ѝ молба, подадена против Столична дирекция на вътрешните работи, вх. № 14442/10.06.2025 г., с която се претендира присъждане на обезщетяване за причинени неимуществени вреди в размер на общо 30 000 лева. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото се е развило по подадена от страна на Г. Е. М. искова молба, насочена против Столична дирекция на вътрешните работи, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лева, от които: 10 000 лева от незаконно задържане под стража и образуване на наказателно производство за престъпление, което не е извършила, както и за изземване на автомобила й по същото производство; 10 000 лева за незаконно прекратяване регистрацията на автомобила; 10 000 лева за незаконно лишаване от право да управлява МПС. След извършена справка, първоинстанционният съд е установил, че: Заповед № 200/16.07.2024 г. за прекратяване регистрацията на МПС е оспорена пред Административен съд София – град, но с протоколно определение № 24434/19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 7997/2024 г., съдебното производство е прекратено поради оттегляне на жалбата от страна на Г. Е. М.; Заповед № 201/16.07.2024 г. за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е оспорена пред Административен съд София – град, но с протоколно определение от 19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9739/2024 г., съдебното производство също е прекратено отново поради оттегляне на жалбата от страна на М.. По отношение на останалата част от иска съдът посочил, че по данни на М. след като се установило, че съответните проби на кръв не показали наличие на алкохол и/или наркотични вещества, образуваното за престъпление от общ характер Досъдебно производство № 2273МК1248/2024 г., по описа на 02 РУ-СДВР,е прекратено, а по отношение на Заповед № 226дз-886/16.07.2024 г. за задържане на лице, издадена на основание чл. 72 ЗМВР, няма данни и твърдения същата да е оспорена пред съд, съответно отменена. С обжалваното в настоящото производство определение е оставена без разглеждане и е върната исковата молба на Г. Е. М. за присъждане на обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди от страна на СДВР. АССГ е приел, че липсва отменен акт, представляващ условие за допустимост на иска. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът, след като надлежно, въз основа на твърденията на ищцата, е квалифицирал иска като такъв за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт, правилно и мотивирано е заключил, че не е налице основната предпоставка за допустимост по смисъла на чл. 203 във вр. чл. 204, ал. 4 АПК – незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред. Поради това обосновано административният съд е приел, че искът е недопустим на осн. чл. 204 АПК и правилно оставил без разглеждане и е върнал исковата молба на Г. Е. М., подадена против СДВР за присъждане на обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лева. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК. Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. С разпоредбата на чл. 204 АПК е въведено изискване за допустимост на иска, който може да се предяви след отмяната на административния акт. След като не е налице отменен по съответния ред административен акт, искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е недопустим. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. По тези съображения Административен съд София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,