Определение № 105 от 17.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1884/2013 г.

Постъпила е молба от ТД [фирма], гр.София, чрез адв. К.Ч.-САК, с вх. на ВКС № 12207/20.12.2013год., в която се съдържа искане за възстановяване на внесена от настоящия молител по реда на чл.12, във вр. с чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на сумата 3072.54 лева /три хиляди триста седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/, събрана за производството по чл.274, ал.3 ГПК, във вр. с предприето от последния обжалване на въззивното определение на СГС № 2477/ 01. 02. 2013 год., по ч.гр.д.№ 45/2013 год., по описа на с.с.. Банкова сметка на дружеството, по която освободената сума да бъде внесена не посочва в молбата. С приложена в настоящето производство служебна бележка на старши експерт - счетоводител при ВКС –И. от 06. 02. 2014 година е удостоверено постъпването на горепосочената сумата от 3072.54 лева на 02.04.2013 год., с вносител ТД [фирма], гр.София, по сметката за държавни такси на ВКС. Следователно обстоятелството, че с определение № 552 от 23.08.2013 год., по настоящето ч.т.д.№ 1884/ 2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 2477 от 01.02.2013 год., по ч.гр.д.№ 45/2013 год. и не е разгледал по същество подадената частна касационна жалба, обосновава правен извод, че внесената на основание чл. 12, във вр. с чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 3072.54 лв., подлежи на връщане на молителя на основание чл.4б от Закона за държавните такси. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд