Определение № 412 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2815/2020 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в апелативна прокуратура [населено място] К.Г. срещу определение № 11801/05.08.2020 г. по в.гр.дело № 3919/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молба на жалбоподателя-ответник от 03.07.2020 г. за изменение на решение № 1133/05.06.2020 г. по същото дело в частта за разноските. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е оставил без уважение искането за изменение на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските, а именно присъденото в полза на адв.пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. Счита, че с въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 5000 лв. и вместо това искът е отхвърлен над сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С оглед на този изход на спора според жалбоподателя е следвало да се отмени първоинстанционното решение и в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38,ал.2 ЗА като се съобрази уважената част на иска. Ответникът по частната жалба К. Г. К., чрез адв.И. Ю. в писмен отговор изразява становище за недопустимост, съответно за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу въззивно определение подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е отхвърлил молба от 03.07.2020 г., подадена от ответника Прокуратура на РБългария за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Прието е, че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските, тъй като ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 10 лв., а на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в предвидения минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изводът на съда, касаещ присъденото адвокатско възнаграждение е неправилен. Първоинстанционното производство по гр.дело № 5945/2018 г. на Софийски градски съд е образувано по предявен иск от К. Г. К. с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за осъждане на ответника Прокуратура на РБЪлгария да му заплати сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане. В това производство ищецът е представляван от адв. И. Ю., което се установява от приложеното адвокатско пълномощно от 30.03.2018 г. От договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.И. Ю. от 30.03.2018 г. е видно, че адвокатско възнаграждение на адвоката не се дължи на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Ищецът е поискал адвокатското възнаграждение да се заплати от ответника Прокуратура на РБългария с исковата молба. С първоинстанционното решение предявеният иск е уважен в размер на сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е отхвърлен за сумата 40 000 лв. Със същото решение ответникът Прокуратура на РБългария е осъден да заплати в полза на ищеца направените разноски по делото в размер на 10 лв. държавна такса, а в полза на адвокат И. Ю. да заплати сумата 830 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Срещу първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, както и в частта на присъдените разноски е подадена въззивна жалба от ответника – Прокуратура на РБългария. С решение № 1133/05.06.2020 г. по в.гр.дело № 3919/2019 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 4661/25.06.2019 г. по гр.дело № 5945/2018 г. на Софийски градски съд в уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и вместо отменената част искът е отхвърлен над посочената сума до 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Със същото решение е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която ответникът Прокуратура на РБългария е осъден да заплати на К. Г. К. на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, с която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на адвокат пълномощника на ищеца И. Ю. по реда на чл.38 ЗА сумата 830 лв. адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 9917/03.07.2020 г., подадена от Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] С. е поискано изменение на въззивното решение в частта за разноските касаещи присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв.И. Ю. за първоинстанционното производство. С обжалваното определение молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставена без уважение. Съгласно разпоредбите на чл.10,ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Посочените разпоредби са приложими и в хипотеза на частично уважаване на иск по чл.2 ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратура на РБългария, когато ищецът е представляван от адвокат при условията на чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза адвокатското възнаграждение на оказалия на ищеца безплатна правна помощ адвокат, което следва да се заплати от Прокуратура на РБългария се определя съразмерно с уважената част на иска. Съдът е длъжен да определи дължимото според цената на иска минимално адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да установи съотношението между уважената част на иска и цената на предявения иск и да редуцира в същото съотношение минималното адвокатско възнаграждение. С въззивното решение, както се посочи е отменено първоинстанционното решение в уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 5 000 лв. до 10 000 лв., съответно искът е отхвърлен над сумата 5000 лв. до 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В уважената част на иска за сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди първоинстанционното решение е потвърдено. Цената на предявения иск по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е 50 000 лв. Дължимото според цената на иска минимално адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2030 лв. Съотношението между уважената част на иска и цената на предявения иск с оглед на постановеното първоинстанционно решение е 1/5. С постановеното въззивно решение съотношението между уважената част на иска и цената на предявения иск е 1/10. При подадена въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в уважената част на иска, включително и в частта на присъдените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от адвокат пълномощника на ищеца и с оглед постановеното въззивно решение по основателността на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ дължимото адвокатско възнаграждение редуцирано съобразно уважената част на иска е 203 лв. за първоинстанционното производство. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя-ответник за изменение на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта за разноските, касаещи присъденото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство следва да се отмени над сумата 203 лв.. Следва да се отмени и въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на адвокат И. Ю. сумата над 203 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В останалата обжалвана част определението на Софийски апелативен съд следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение