Определение № 187 от 19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 598/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН срещу определение № 2753 от 12.08.19г.по в.гр.д.№ 2396/18г.на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което частният жалбоподател е осъден на основание чл.78 ал.3 ГПК вр.с чл.29 ГПК да заплати на адв.К. С. Г. адвокатски хонорар като особен представител на ответника П. Б. П. в размер на 3465 лв. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на определението и моли да бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба адв.К. Г. счита,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу съдебен акт от категорията на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че искането на адв.Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено с отговора на въззивната жалба, поради което е допустимо.Приел е, че искането е основателно, тъй като размерът на претендирания адвокатски хонорар – 3465 лв, съответства на минималното адвокатско възнаграждение според Наредба № 1/04г.и от въззивника не е направено искане за намаляване на този размер в проведеното по делото открито съдебно заседание.Посочил е, че тази сума следва да бъде заплатена на особения представител на основание чл.78 ал.3 ГПК вр.с чл.29 ГПК. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.В разглеждания случай претендираният от адв.Г. адвокатски хонорар е в размер на минималното възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.С оглед фактическата и правна сложност на конкретния спор и обема на извършената работа от адв.Г. пред САС, изразяваща се в изготвяне на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение под минималното по Наредба № 1/2004г. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.