Определение № 60083 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3310 от 15.04.2021г. на В. Г. Т. срещу определение № 51 от 31.03.2021г., постановено по гр. д. № 852/2021 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателката /наследник на Н. Б. Т., починал на 28.04.2013 г./, молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 27.01.2003г., постановено по гр.д. № 9715/2001 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Б. Т. против С. Й. П. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за част от имоти пл.№1631 и 1767 /816 кв.м./, съставляващи парцел *,*, кв. 44 по плана на[жк], [населено място], предявен от Н. Б. Т. против С. Й. П.. Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага доводи, че едва към настоящия момент ѝ е станало известно обстоятелството, че праводателката на ответника по гр.д.№ 9715/2001г. на Софийския районен съд – Ю. П., е придобила имота, предмет на гр. д. № 9715/2001 г. на Софийския районен съд, по силата на съдебна делба, извършена между нея и К. РНС. Поддържа, че е разбрала за това вследствие на представените по гр. д. № 34006/2019 г. по описа на Софийския районен съд писмени доказателства, а именно решение от 30.05.1980 г. и решение от 04.09.1980 г., постановени по гр. д. № 5783/1980 г. по описа на Софийския районен съд. Ответниците по частната жалба Й. П. и Б. П. са подали писмен отговор, в който са изразили становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от частната жалбоподателка молба за отмяна, приемайки, че същата е подадена извън предвидения в закона срок. Съставът се е позовал на разрешението, дадено в т. 8 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което молбата за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), подадена при действието на ГПК от 2007 г., е недопустима, ако преди влизането в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение за правилно. Производството за отмяна представлява извънреден извънистанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения и като такова е допустимо само в рамките на предвидените в ГПК срокове. В случая съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен на 27.01.2003 г. при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), като предвиденият в чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) пределен едногодишен срок е изтекъл преди влизане в сила на сега действащия ГПК. След изтичането на този срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт по пътя на извънредния способ за отмяна, тъй като е погасено процесуалното право на страната да иска отмяна по реда на чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.). Установените в новия процесуален закон правила и срокове за отмяна биха могли да намерят приложение спрямо решения, станали неотменими по предходния процесуален ред, само при предвидено обратно действие на закона, каквото не е налице. Поради това, подадената понастоящем, при действието на новия ГПК, молба за отмяна на влязло в сила решение, спрямо което са изтекли пределните срокове за отмяна по уредбата на отменения ГПК, е недопустима. Изрично в този смисъл е т. 8 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК, на която се е позовал съставът на ВКС в обжалваното определение. С оглед на това е без значение кога на молителката са станали известни новите според нея обстоятелства. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски в полза на ответниците по частната жалба не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни да са били направени. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, II г.о.,