Определение от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2023 г.

Производството е по чл.185 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване от К. Благоева, [ЕГН] от гр.София, [жк], [адрес], чрез процесуален представител адвокат Е. Методиева от САК, против: член 32, алинея 1, in fine, от Наредба №1 от 01.02.2019г. за придобиване на юридическа правоспособност, издадена от министъра на правосъдието на Република България, обн.ДВ, бр.13 от 12.02.2019г. в сила от 01.01.2020г.(Наредбата). В жалбата се твърди, че жалбоподателката е завършила висшето си образование във Великотърновския университет „Св. Св.Кирил и Методий“ с образователна квалификационна степен „магистър“, специалност „право“, професионална квалификация „юрист“. Положила е успешно държавни изпити през 2022г. и разполага с диплома; провела е шестмесечен стаж по Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 01.02.2023 до 31.07.2023г. На 23.08.2023г. жалбоподателката, в рамките на предвидения в чл. 297а-чл.300 ЗСВ изпит за придобиване на юридическа правоспособност, е положила тест с резултат „неиздържал“ и оценка за цялостния изпит - „неиздържал“. Жалбоподателката твърди, че има правен интерес от оспорването, защото с оспорения финал на чл.32, ал.1 от Наредбата (който възпроизвежда разпоредбата на чл.300, ал.3, in fine от ЗСВ), при последващ провал на изпита за юридическа правоспособност, се създава възможност сериозно да бъдат засегнати правата и законните й интереси, поради лишаването й от всякаква възможност за ефективно практическо упражняване на придобитото висше юридическо образование във връзка с избора на професия. По същество в жалбата се излагат оплаквания за противоречие на Наредбата и ЗСВ с Конституцията на Република България и Правото на Европейския съюз. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на подадената жалба, приема за установено следното: Член 32, алинея 1 от Наредбата, чийто финал се оспорва, се намира в глава трета „Придобиване на юридическа правоспособност“, в която се регламентира провеждането на изпита за придобиване на такава правоспособност и гласи: „При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 6 – чл. 15 до три пъти.“ Наличието на пряк и личен интерес от оспорването на подзаконова нормативна разпоредба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения (чл.186, ал.1 АПК). От съдържанието на жалбата, по която е образувано делото е видно, че жалбоподателката се позовава на втората хипотеза относно наличието на правен интерес - потенциална опасност от бъдещо засягане на права и законни интереси. Налице е такава възможност от бъдещо засягане на правата и законните интереси на жалбоподателката, защото тя не би могла, въпреки получената диплома за висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", да се яви повече от още два пъти на изпита за квалификация и при неуспех няма да може да упражнява юридическа професия. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценява оспорването като допустимо, тъй като не е ограничено със срок; подадено е от лице с правен интерес против част от разпоредба на подзаконов нормативен административен акт. Следва да бъдат конституирани страните в процеса, на които се дадат указания относно разпределението на доказателствената тежест. Оспорването на разпоредбата от Наредбата, следва да бъде съобщено чрез обявление в "Държавен вестник" и на интернет страницата на Върховния административен съд, на основание чл.188 вр. чл.181, ал.1 и 2 от АПК, като оспорващият бъде задължен да внесе по с/ка на "Държавен вестник" държавна такса за обнародването в размер на 30 лв. и представи на съда вносния документ. Предвид горното и на основание чл.163 във вр. с чл.196, чл.188, чл.189, ал.1 и чл.192 АПК, съдът