Определение № 2293 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1454/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал. 1 ГПК,образувано по молба на М. Н. Н. чрез пълномощник адв. И. Л. .В нея на основание чл.613а ГПК и Регламент ( ЕС) 2020/1748 като подлежащ на отмяна от Върховен касационен съд е посочен съдебният акт – решение от 07 август 2024г с номер 42R 89/24к на Областен съд по граждански дела-Виена, отдел 42 Решението на съда в Република Австрия /представено с превод към молбата/, е постановено по касационни жалби на Д. А. С./малолетен/ и е отменително, делото е върнато на първоинстанционен съд / в Република Австрия/. Молителят твърди ,че посоченото решение е постановено изцяло в негово отсъствие като ответник. Твърди се също така, че в негово отсъствие е било осъществено и съдебното производство /дело по семейно право/ в първоинстанционния Районен съд - Флоридесдорф, Република Австрия със заявител малолетния Д. А. С., като към молбата за отмяна се представят отделни актове и протоколи от това производство с предмет установяване на произход. Направено е доказателствено искане соченият ответник Д. А. С.,роден на 23.08.2011г, малолетен, български гражданин ,чрез неговата майка и законен представител Г. А. С., да представи препис от съдебно решение №13Fam 58/22а-22 на Районен съд – Флоридесдорф от 03.януари 2024г, което е за установяване на произход. Предвид така изложените обстоятелства Върховен касационен съд ,III –то г.о., намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 613а от ГПК, (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решение въз основа на чл.22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2020/1784. По този ред Върховният касационен съд е компетентен да разгледа исканията за отмяна на постановените от българските съдилища решения по дела с международен елемент, при които е било осъществено връчване на съдебни документи по реда на действащите регламенти на Европейския парламент и на Съвета. Процесуалният закон не урежда хипотеза, в която българският съд е компетентен да отменя решения постановени от съдилища на други държави членки на ЕС .От източници на общностното правото на ЕС също не следва допускане на подобна възможност. В Регламент (ЕС) 1393/2007 е предвидена възможност всяка една от държавите членки да определи срока, в който молбите ще бъдат приемани за разглеждане, което се извършва от съответния национален съд и по предвидения в националното право ред. Именно в изпълнение на това задължение националният законодател приема правилото на чл. 613а от ГПК при действието на чл.19,ал.4 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета, като определя реда, по който лицата могат да поискат отмяна на постановените срещу тях съдебни решения,от българските съдилища. В този смисъл са и разясненията дадени в Решение на Съда на ЕС от 7 юли 2016 г. по дело C-70/15 по въпроса коя част от процесуалните действия по връчването на книжа и последиците от връчването се прилага Регламентът,респективно националните процесуални норми. С приемането на чл.22 ,ал.4 на настоящия регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2020 за трансграничното връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, се заменя чл.19,ал.4 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета. Условията засягащи правото да се възстанови срок при неявяване на ответник по дело,приключило с постановяване на съдебно решение без негово участие,е доразвита с новия регламент в същата принципно следвана насока. Компетентността на Върховният касационен съд обхваща решения на български съдилища, допуснали нарушение, който обхват се запазва и при действието на чл.22 от регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2020г. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III–то г.о.,