Определение № 128 от 11.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 426/2010 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43 т. 3 от НПК за промяна на подсъдността, касаеща разглеждането на АНД № 144/2010 г. по описа на районен съд – И. поради невъзможност за образуване на състав. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43 т. 3 от НПК предвид следните съображения: Съобразно правилата за родовата и местна подсъдност в И.ския районен съд е било образувано АНД № 144/2010 г. въз основа на жалба от управителя на М. – ЕООД И. против НП № 19/14.05.2010 г. на Директора на Р. – гр. Р.. П. на РС се е отвел от разглеждане на делото, тъй като съпругът й – адв. Д. Д., е бил упълномощен представител на жалбоподателя. Последвал е отвод и на другия съдия, на който делото е било преразпределено – Е. Б. – Г. с изложени съображения, съотносими към предпоставките по чл. 29 ал. 2 от НПК. При това положение е очевидно, че съдът, компетентен да се произнесе по жалбата, е в невъзможност да формира състав. Съобразно разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК това е основание за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да стори това. С оглед съображенията за отводите ВКС намира, че разглеждането на делото следва да се възложи на съд извън Разградския съдебен окръг. Такъв е районен съд – гр. Д., на когото делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение