Определение № 5485 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4109/2022 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 15437 от 20.08.2025 год. на ответницата М. П. М., в която се съдържа искане за тълкуване на влязлото в сила решение № 187 от 25.03.2024 год., постановено по настоящото гр. дело № 4109/2022 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, по отношение на имота, предмет на предявения иск по чл. 249 ЗЗД. Ответницата поддържа, че не било ясно коя постройка в имота следва да освободи. Дворното място било от кв.м. и в него имало три постройки. Ищцата /касаторът/ К. И. П. счита, че искането следва да се остави без уважение, тъй като в решението ясно е посочено, че следва да се предаде държането на недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ от кв.м., с идентификатор 02508.82.63.4, а отделно от това решението е изпълнено на 10.07.2024 год., като представя протокол за принудутелно отнемане на недвижим имот – въвод във владение по изпълнително дело № 51 по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Б.. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира, че искането за тълкуване се явява процесуално недопустимо, поради следните съображения: Нуждата от тълкуване на съдебно решение възниква във всички случаи, когато трябва да бъдат приложени правните му последици. Обсегът на тълкуването на едно решение обхваща само изясняване на направените констатации и изложените в него мотиви, т.е. официалното /автентично/ тълкуване се извършва въз основа на мотивите на решението. Съдът, постановил решението, не може по пътя на тълкуването да признава нови факти, да обсъжда нови правни норми, респективно да постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. И това е така, тъй като тълкуването не е способ за заобикаляне на законовия стабилитет, с който се ползват влезлите в сила решения, включително и неправилните. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат всички съдебни решения – установителни, осъдителни и конститутивни. Нормата на чл. 251, ал. 2 ГПК поставя допълнително условие – те да не са изпълнени, като в този случай правен интерес от тълкуване е изключен, защото се предполага, че след като решението е било изпълнено, волята на съда не е била неясна. Наличието на правен интерес е абсолютна, положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство. За съществуването на тази предпоставка съдът следи служебно и при констатиране на липсата й е задължен да прекрати производството. В разглеждания случай е видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 10.07.2024 год. по изпълнително дело № /2024 год. по описа на СИС при Районен съд – Б., образувано по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 223/2021 год. по описа на Районен съд – Тервел /в. гр. дело № 832/2021 год. на Окръжен съд – Добрич и гр. дело № 4109/2022 год. на ВКС, ІV г. о., ГК/, че М. П. М. е отстранена от процесната жилищна сграда със застроена площ от кв.м., с идентификатор, построена в дворно място с площ от кв.м., с идентификатор, с администравитен адрес: [населено място], [улица] е въведена във фактическо владение ищцата /взискател/ К. И. П.. Следователно решението е изпълнено и не подлежи на тълкуване, а искането по чл. 251 ГПК следва да бъде оставено без разглеждане. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение