Решение № 137 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2010 г.

Решение № 137 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Т. В. Ч., М. М. А. и А. М. А. чрез адв. С. Б. от [населено място] срещу решение № 200 от 9.03.2010 г. по гр. дело № 1251/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което в една част е оставено в сила, а в друга част е отменено решение от 6.11.2006 г. на Софийски градски съд, I-4 състав и наред с присъдения от първоинстанционния съд двоен размер на задатъка по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД по субективно съединените искове, е присъдена и неустойка по чл. 92 от ЗЗД според припадащите се части на ответниците от задължението, съобразно размер, уговорен в предварителен договор за неизпълнение на конкретно поето задължение от продавачите. В касационната жалба се поддържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението и неговата необоснованост . Неправилен е извода на съда, че касаторите са били неизправна страна по отношение на задължения, които са поели с предварителния договор, но които нямат връзка с неговия предмет. Законови пречки пред сключване на окончателен договор няма, продавачите са изрядни. Ответната страна не е имала основание да се отказва от договора и неоснователно претендира санкции, задето не били представени удостоверения за наследници във връзка с искани допълнителни гаранции, изключващи чужди права . Недопустимо е за едно нарушение да се предвиждат две неустойки, но основното възражение на касаторите е, че нищо не дължат. Ответниците по жалбата М. В. М. и П. В. М. оспорват нейната основателност по съображения, развити в писмена защита. Неустойка се дължи, тъй като поведението на ответниците е било недобросъвестно . С определение № 17 от 12.01.2011 г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за допустимост на уговорката наред със задължение за връщане на задатък в двоен размер (чл. 93, ал. 2 ЗЗД) кумулативно да се дължи и неустойка (чл. 92 от ЗЗД ) в случай, че двете обезпечения са уговорени за неизпълнение на едно и също действие, свързано с конкретно поето задължение на продавача по предварителен договор да се гарантира, установи или докаже едно правно положение, имащо значение за правата на насрещната страна-купувач след сключване на окончателен договор, но същевременно и задължение за действие, даващо право на отказ от договора при неизпълнението му. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното: Подчинена на правилото, че страните са свободни да определят съдържанието на съглашенията помежду си, клаузата за неустойка допустимо ще намери приложение и тогава, когато страните отнапред желаят да обезпечат вреди от неизпълнението на едно конкретно задължение от гаранционен характер, за представяне на документ или друго уверение за права - положително или отрицателно, поето с предварителен договор по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД и което задължение, ако не бъде изпълнено, ще даде право и основание на другата страна да се откаже от сключването на окончателен договор. Страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави. Тази допустимост на уговорката за неустойка обаче не е равнозначна на установеност по основанието за нейното присъждане с аргумент, че не е нужно вредите да се доказват. Тъй като в договорните отношения между страните правилото на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД не е ограничено от естеството на задължението, чието изпълнение обезпечава, страните могат да уговорят и други обезпечения или да препратят към други последици. Ако те относно за вреда, която изправната страна свързва с отказа си от договора, както е при задатък съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗЗД, то задържането на задатъка или връщането му в двоен размер в полза на изправната страна, лишава от основание иска за неустойка, ако такава е санкционно уговорена за същото неизпълнение от страна на получилия задатъка. С приемането на капарото в двоен размер договорът се разваля, но не поради неизпълнение, а заради отказа от него, на основата на съгласие относно правното положение същият да не поражда други свързани с конкретното неизпълнение последици, освен тези по чл. 93, ал. 2, предложение второ от ЗЗД . Това правно положение произтича от закона, когато страните са уговорили задатък, разрешение по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК в този смисъл, но при друг спор, вече даде Р. № 474 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. IV отд. на ВКС. Освен да следят не противоречи ли клаузата за неустойка на добрите нрави, съдилищата следва да изясняват за всеки отделен случай дали вредата от конкретното неизпълнение не се компенсира по друг уговорен или предвиден в закона начин, което налага при иск за неустойка да се изясни и естеството на вредата като последица от конкретното неизпълнение . Това е различно от доказването, от което ищецът по иска с правно основани чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е освободен. Предвид гореизложеното, касационната жалба е частично основателна. Оплакванията на касаторите за незаконосъобразност и необоснованост са основателни по отношение на постановеното от въззивния съд решение по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, но не и в останалата част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд обосновано е приел, че при неизпълнение на конкретно поето с предварителен договор задължение - продавачите да представят и удостоверение за наследници на всеки от поименно посочени наследници на последващата съпруга на праводателя им, купувачите имат правото да се откажат от договора, като претендират задатъка в двоен размер. Правото по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД последните са упражнили по съдебен ред предвид уговорката по чл. 13 във вр. с чл. 3.