Решение № 4903 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Д. от Сирия, чрез процесуален представител адв. Николова, срещу решение № 38948 от 24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2402/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1481 от 10.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет на Република България. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на преписката на интервюиращ орган към ДАБ за ново разглеждане и произнасяне при съблюдаване на всички относими факти и обстоятелства. Ответникът председател на ДАБ при Министерския съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Х. А. Д. срещу решение № 1481 от 10.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и в установената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е от съда също така, че в конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване по някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ, както и не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Според съда в случая не може да се обуслови извод за осъществено спрямо Х. Д. преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. Напускането на Сирия съдът приема, че е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Въз основа на това съдът е приел, че правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Прието е от административния съд също така, че не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, както и да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо него, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/, поради което правилно е отхвърлено искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/. Административният съд приема също така, че жалбоподателят доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави емигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Д., обратно на изложеното в касационната жалба. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е съобразил и актуалното състояние на държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция "Международни дейности" към ДАБ от 14.03.2025 г. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че при постановяване на решението, съдът не е анализирал информацията в приложената справка. Не може да бъде споделено и възражението на касатора, че решаващият съд не е потърсил други източници на информация. Следва да се има предвид, че представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ на базата на преглед на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други достоверни източници, какъвто е настоящият случай. С оглед на това и при отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция справки с вх. № МД-02-103/13.03.2026 г., вх. № МД-02-130/01.04.2026 г. и вх. № МД-02-150/15.04.2026 г., се установява, че според бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ от 06 март 2026 г., общият брой на завърналите се в Сирия лица, считано от 8 декември 2024 г. достига 1 488 667 души, поради което неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. Наред с това от представените по делото справки се установя и продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. На завърналите се бежанци се предоставят правни услуги по множество канали във връзка с гражданските документи и други правни въпроси. При така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. В случая отсъстват данни касационният жалбоподател да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство. Цялостният анализ на обясненията на Х. Д. налага обоснования извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави емигрант, както и правилно приема административният съд. Същевременно не са установени фактически обстоятелства, които да водят до заключение, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия, съществува голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. По тази причина не са налице и основанията за прилагане на принципа „non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-град е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,