Решение № 951 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Ц. А. от гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 25890 от 30.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3286/2025 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че ревизионният акт е нищожен, тъй като ЗВР не е надлежно връчена, а и липсва компетентност на един от издателите на РА. Сочи, че решаващият състав не е ценил доказателствата съобразно тяхната сила и с оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест, в резултат на което погрешно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността му в качеството му на управител на „Софт Комерс БГ“ ЕООД. Акцентира, че не са уточнени кои са конкретните укрити факти, попречили да бъдат събрани вземанията от дружеството, а освен това не е доказано недобросъвестно субективно отношение на неговия управител. Сочи, че изтъкнатите от ревизиращите укрити факти са относими към дължимостта на данъчните задължения на дружеството, но не и към тяхното събирането. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, прогласяване на нищожността на РА или неговата отмяна, както и присъждане на осъществените разноски. Възразява за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността й, представя писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град /АССГ/ е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22221424003512-091-001/20.11.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 208/21.02.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- София, с който на основание чл. 19, ал.1 ДОПК е ангажирана отговорността на Е. Ц. А. за задължения на управляваното от него „Софт Комерс БГ“ ЕООД в общ размер на 701 841 лв., от които 368,30 лв. за корпоративен данък за 2021 г. и 701 472,70 лв. ДДС за данъчните периоди от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно с лихви общо в размер на 256 622,68 лв., в т.ч. за корпоративен данък – 110,28 лв. и за ДДС - 256 512,40 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е установено, че през процесните периоди Е. Ц. А. е едноличен собственик на капитала и управител на „Софт Комерс БГ“ ЕООД. На 14.07.2022 г. същият е продал своите дружествени дялове на Ц. С. М.. След анализ на движението по сметките на горепосоченото дружество приходните органи са установили постъпления на суми, за които няма издадени фактури, респ. отчетени приходи и начислен ДДС. Приели са още, че за част от получените от „Софт Комерс БГ“ ЕООД плащания в дневниците за продажби са отразявани занижени стойности, несъответстващи на направените преводи. Наред с горното, дружеството е декларирало вътреобщностни доставки (ВОД) на МПС, които не са реално извършени, а продажбите са реализирани на територията на България без да е начислен ДДС. Издадено е и кредитно известие, въз основа на което ревизираното дружество е следвало, но не е извършило корекция на упражненото право на приспадане на данъчен кредит. За данъчен период м.04.2022 г. дружеството е подало справка-декларация по ЗДДС със задължение в размер на 80 лв., което ведно с начислената лихва не е внесено. За 2021 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, с която е декларирало дължим корпоративен данък в размер на 368,30 лв., който също не е заплатен. При тази фактическа установеност органите по приходите са приели, че Е. А., в качеството на управител на „Софт Комерс БГ“ ЕООД, е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите, като е подавал непълни и/или неверни декларации, а отделно и като не е представил пред ревизиращите документи и писмени обяснения, изискани му с ИПДПОЗЛ. Формирали са извод, че укриването на тези факти и обстоятелства е било умишлено, тъй като непосредствено след връчване на заповедта за извършване на ревизия по ЗДДС на „Софт Комерс БГ“ ЕООД неговият едноличен собственик и управител е продал дружествените си дялове. При наличната обективна невъзможност за събиране на данъчните задължения на дружеството, установени със стабилен РА, настъпила в резултат на поведението на ревизираното лице, в обобщение са достигнали до заключението, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на Е. А., в качеството му на управител на „Софт Комерс БГ“ ЕООД до размера на непогасените от дружеството задължения. След анализ на събраните доказателства, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, след законосъобразно изземване и възлагане на преписката на основание по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Преценил е, че оспореният акт е съставен в законоустановената форма и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съобразил е, че въпреки липсата на доказателства, че електронният адрес, на който са връчвани актовете в ревизионното производство, е бил посочен от Е. А. като такъв по чл. 28, ал. 2 ДОПК, то съобщенията са достигали до него, с оглед на което правото му на защита не е било накърнено. Решаващият състав е приел, че между страните е безспорно, че ревизираното лице е било едноличен собственик и управител на „Софт Комерс БГ“ ЕООД през процесните периоди, както и че посоченото дружеството има непогасени задължения към бюджета, част от които са установени с ревизионен акт, а друга произтичат от подадени декларации по ЗКПО. Съобразил е още, че образуваното изпълнително дело за тези задължения на юридическото лице е прекратено поради несъбираемост на дълга. Според съда спорът се концентрира върху два въпроса, а именно: укрил ли е ревизирания, в качеството му на управител на „Софт Комерс БР“ ЕООД, факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, и има ли това укриване причинна връзка с невъзможността за събиране на задълженията за данъци на дружеството. В този аспект решаващият състав е приел, че Е. А. е укрил релевантни факти и обстоятелства, тъй като в качеството си на управител е декларирал неверни данни в подаваните справки-декларации за юридическото лице, а това е довело до намаляване на неговите задължения за ДДС по отчетните регистри. Тъй като именно неотчитането на реализирани от дружеството приходи и неначисляването на ДДС е довело до формираните данъчни задължения, установени с РА № Р-22000122003212-091-001/23.02.2023 г., то съдът е счел, че е налице и причинно-следствена връзка между укриването на данните за осъществените продажби и реализираните приходи и невъзможността на бъдат събрани дължимите вземания за данъци. В случай, че тези приходи бяха надлежно осчетоводени и своевременно декларирани, то те биха могли да послужат за погасяване на задълженията на дружеството. На последно място съдът е изтъкнал, че е налице недобросъвестност на управителя, а този извод следва от обстоятелството, че ревизираният е прехвърлил своите дружествени дялове непосредствено след като на „Софт Комерс БГ“ ЕООД е връчена ЗВР и до дружеството е изпратено ИПДПОЗЛ. В обобщение е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо допълване на изложените мотиви. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на обжалвания РА поради ненадлежно връчване на ЗВР, инициирала процесното ревизионно производство. Действително, последователно е разбирането на ВАС, че ревизионното производство се образува с връчване на ЗВР и то на адреса по чл. 28, ал.1 АПК, както и, че ал.2 от визираната норма във вр. с чл. 29, ал.4 ДОПК е приложима само ако задълженото лице изрично е посочило пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Противно на приетото от първостепенния съд, в случай, че ЗВР е връчена на електронен адрес, който не е заявен от ревизирания, то ревизионното производство е неправомерно образувано, а финализиращият го РА е нищожен. В частност, съгласно представеното като писмено доказателство към отговора на касационната жалба уведомление, Е. Ц. А. еднозначно и на основание чл. 28, ал.2 ДОПК е посочил пред приходните органи като електронен адрес за получаване на съобщения info@anaspa.eu, на който именно му е изпратена процесната ЗВР. С оглед активирането на електронната препратка към това съобщение и по аргумент от чл. 30 ал.6 ДОПК, ЗВР се смята за връчена, а и точно това обуславят последващите своевременно предприети от ДЗЛ действия по упражняване на процесуалните му права по оспорване на издадения РА по административен и съдебен ред. Несподелимо е и становището, че обжалваният РА е нищожен поради липса на материална компетентност на един от неговите издатели Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК предвижда изземване на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. При наличие на посочените хипотези или на една от тях, правомощията по разглеждането и решаването им могат да се възложат на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпроса. Според настоящия състав, промяната в длъжността на органа по приходите в рамките на органите на НАП, не води до отпадане на компетентността. Правомощията на орган по приходите отпадат само при прекратяване на служебното правоотношение с НАП на съответното длъжностно лице, осъществявало функциите на орган по приходите. В случая, изземването по чл. 7, ал. 3 ДОПК е извършено с решение на Х. М., в качеството му на зам. директор на ТД на НАП-София, който съгласно Заповед № 1149/15.04.2024 г. на изпълнителния директор на НАП е бил и временно изпълняващ длъжността Директора на ТД на НАП – София. Именно в това си качество на определен в закона горестоящ орган той е разполагал с материалната компетентентност да изземе и възложи посоченото правомощие на друг орган по приходите при наличието на законово основание за упражняването му, а именно – прекратяване на служебното правоотношение на възложителя на ревизията. В тази хипотеза е налице основание по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, обуславящо изземване разглеждането и решаването на преписката и възлагането й на друг орган по приходите, с оглед на което правилно първостепенният съд е приел, че оспореният РА не е нищожен. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК, който като управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Граматичният анализ на визираната норма сочи, че ангажирането на личната отговорност на управител на задължено юридическо лице изисква кумулативното наличие на елементите от регламентирания фактически състав: 1. лицето да има качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник на задължено лице по чл. 14, т.1 и т.2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. действие или бездействие на това лице, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публичните вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни вноски. Както правилно е приел първостепенният съд, от събраните по делото доказателства се установява, че ревизираното лице Е. А. е субект на отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК, в качеството си на управител на „Софт Комерс БГ“ ЕООД през ревизирания период 01.03.2021 г – 31.12.2021 г. Задълженията на дружеството са установени с влязъл в сила РА № №Р-22000122003212-091-001/23.02.2023 г., а невъзможността за събирането им е потвърдена от представената справка от публичен изпълнител. Същият е изтъкнал липсата на активи, имущество и парични средства, към които да се насочи принудително изпълнение, поради което е категоризирал дългът като несъбираем и е прекратил изпълнително дело. При преценката на останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав по чл. 19, ал.1 ДОПК, решаващият състав обосновано и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните правомерно е приел за установени такива действия на ревизирания, които да се определят като укриване на факти и обстоятелства, които по закон той е бил длъжен да заяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. След като е безспорно установено, че А., в качеството си на управител на дружеството, е декларирал в подаваните справки-декларации неверни данни, а това е довело до намаляване на неговите отчетени задължения, то тези негови действия по същество представляват именно укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В качеството си на управител на дружеството А. безспорно е имал информация относно неговата дейност и приходи, а с подаването на непълни и неверни декларации той пряко е осуетил своевременното събиране на дължимите публични вземания и то при ясното съзнание за смисъла и значението на поведението му. Действията му са предприети в периоди, през които „Софт Комерс БГ“ ЕООД е функциониращо предприятие, притежаващо имущество и разполагащо със средства да погаси публичните си задължения, в случай, че те бяха своевременно декларирани. Ето защо, установените действия на управителя са в причинна връзка с невъзможността да се съберат непогасените задължения на дружеството, а от тази корелация следва извод за кумулативната даденост на всички елементи от фактическия състав за ангажирането на отговорността на А. по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В допълнение, с оглед аргументите на касатора следва да се посочи, че управителят на дружеството действително не е страна в производството по издаване на РА, с който са установени задълженията на дружеството, но пък и липсва спор за тяхното съществуване, размер и несъбираемостта им. В тази връзка с Решението от 27 февруари 2025 г. по дело С-277/2024 СЕС разяснява, че правото на защита и принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, но това не премахва необходимостта въпросното трето лице да има възможност в евентуално воденото спрямо него производство относно солидарната отговорност надлежно да оспори фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство, и да получи достъп до преписката по него, при спазване правата на посоченото юридическо лице или на други трети лица. В настоящия случай в производството по реализиране на солидарната отговорност от страна на лицето не е направено оспорване на размера на установените публични задължения на търговското дружество, както и на фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство. Предвид гореизложеното, достигайки до крайния извод за законосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, направеното искане и заявеното възражение за прекомерност, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1500 евро, възлизаща на 2933,75 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение