Определение № 473 от 05.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2669/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от В. М. Б., [населено място], чрез адвокат П. Г., с вх.№ 2921 от 19.04.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, срещу Определение №259 от 10.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№287/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката, с която иска да бъде прието подаденото от нея на 23.08.2012 г. възражение по чл.423 ГПК. Подържа, че неправилно Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл по допустимостта на възражението по чл.423 ГПК, вместо по неговата основателност. Ответникът оспорва частната жалба. Частната жалба е процесуално недопустима, като просрочена. Обжалваното определение е получено лично от жалбоподателката на 11.04.2013 г. Съгласно чл.275, ал.1 ГПК то подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаването. Едноседмичният срок за обжалване на основание чл.60, ал.4 ГПК изтича в съответния ден от следваща седмица, или в случая на 18.04.2013 г., в работен ден- четвъртък. Настоящата частна жалба е постъпила в съда след изтичането му на -19.04.2013 г., като липсват данни да е подадена по пощата или чрез куриерски услуги на дата, предхождаща постъпването й в съда. Срокът по чл.275, ал.1 ГПК е преклузивен, за спазването на който съдът е длъжен да следи служебно. С изтичането му се преклудира правото на жалбоподателката да сезира ВКС, поради което и на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК подадената от нея частна жалба ще следва да бъде върната. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд