Определение № 4389 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4503/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 508333/17.10.2022 г. от Л. Л. К. срещу определение № 298/14.09.2022 г. по ч.гр.дело № 243/2022 г. на ВКС, III г.о., с което е върната частна жалба вх. № 3910/03.05.2022 г., подадена срещу определение № 57/11.02.2022 г. по ч.гр.дело № 243/2022 г. на ВКС, III г.о. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя неправилно с обжалваното определение е върната частна жалба срещу определение на състав на ВКС, без съдът да се произнесе по същество на сочените в нея процесуални нарушения, допуснати от съда. Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което частната жалба да се администрира и ВКС се произнесе по същество на същата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 110/17.05.2021 г. по гр.дело № 3279/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е отменено решение №901/23.04.2020 г. по в.гр.дело № 2877/2019 г. на Софийски апелативен съд и е отхвърлен предявения иск от Л. Л. К. срещу Д. Л. К. на основание чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот с нот. акт № 57/2002 г. по отношение на Ѕ идеална част от апартамент №, в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от кв.м. и е осъден Л. Л. К. да заплати на Д. Л. К. направените разноски по делото в размер на 1774.59 лв. Срещу постановеното решение на състава на ВКС е подадена жалба вх. № 65549/05.07.2021 г. от Л. Л. К.. С определение № 60234/28.09.2021 г. по гр.дело № 3279/2020 г. на ВКС, IV г.о. е върната подадената жалба от Л. Л. К. срещу решението от 17.05.2021 г. по гр.дело № 3279/2020 г. на ВКС, IV г.о. Срещу определението на състава на ВКС от 28.09.2021 г. Л. К. е подал частна жалба вх. № 67621/13.10.2021 г. С определение № 57/11.02.2022 г. по ч.гр.дело № 243/2022 г. на ВКС, III г.о. е потвърдено определение № 60234/28.09.2021 г. по гр.дело № 3279/2020 г. на ВКС, IV г.о. Посоченото определение № 57/11.02.2022 г. на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване с частна жалба. Този извод съдът извежда, като взема предвид разпоредбите на чл.274,ал.2 ГПК – определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, постановено от състав на ВКС подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Този ред на обжалване в настоящият случай е изчерпан с постановяване на определение № 57/11.02.2022 г. по ч.гр.дело № 243/2022 г. на ВКС, III г.о. Следователно подадената частна жалба срещу определение № 57/11.02.2022 г. по ч.гр.дело № 243/2022 г. е недопустима, тъй като се обжалва определение, което не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл са и изводите на съда в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о