Определение № 9027 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. П. Д., чрез процесуален представител, срещу Определение № 987 от 02.07.2026 г., постановено по административно дело № 252/2026 г. от Административен съд /АС/ - Видин, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Видин за заличаване на личните данни /биометрични и генетични/ на Д. в информационните фондове на ОДМВР - Видин. По наведени доводи за незаконосъобразност на определението се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – Директорът на ОДМВР – Видин излага становище за неоснователност на частната жалба. Иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство пред АС - Видин е образувано по жалба на Д., подадена на 29.05.2026 г. срещу мълчалив отказ на Директора на ОДМВР - Видин да се произнесе по заявление, с вх. № УРИ 368000-3364/06.04.2026 г. по описа на ОДМВР - Видин, от Г. Д. за заличаване на личните му данни в информационните фондове на ОДМВР - Видин, предвид постановената, с протоколно определение № 607 от 03.02.2026 г. по частно наказателно дело № 20251100208258 по описа на Софийски градски съд /СГС/, съдебна реабилитация. При тези данни обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното определение, че срокът за произнасяне по молбата на Д., посочен в чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ не е бил изтекъл и следователно не е налице формиран мълчалив отказ, при което са налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне без разглеждане на жалбата му като недопустима и прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 102,26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение