Определение № 341 от 18.07.2023 г. на ВКС по н. д. № 645/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 1349 от 26.06.2023 г., постановено по ЧНД № 2382/2023 г. по описа на районен съд – Бургас, производство по делото е прекратено и то е изпратено за разглеждане от окръжен съд – Бургас. С разпореждане № 747 от 06.07.2023 г. окръжен съд – Бургас е намерил, че компетентен да разгледа делото е не той, а районният съд в гр. Бургас, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че районен съд – Бургас е компетентен да разгледа и реши делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд – Бургас била депозирана молба от осъдения Х. В. Д. с искане за образуване на производство по реда на чл. 87 от НК. Според съдията – докладчик от районен съд – Бургас компетентен да разгледа и реши делото се явявал окръжният съд в гр. Бургас, т. к. най-тежкото наказание на молителя в размер на шест години лишаване от свобода било наложено по НОХД № 802/1988 г. от окръжен съд - Бургас. На това основание производството по делото, образувано пред районен съд – Бургас, било прекратено и делото изпратено на окръжен съд – Бургас. С разпореждане № 474 от 06.07.2023 г. по НЧД № 830/2023 г. съдията – докладчик от окръжен съд – Бургас посочил, че съобразно правилата на чл. 433, ал. 2 от НПК най-тежкото наложено на осъдения Х. Д. наказание било това с присъда № 373/14.03.1989 г. на районен съд – Бургас в размер на шест години лишаване от свобода. Това наказание е било потвърдено от окръжния съд в гр. Бургас по НОХД № 802/1988 г. Затова окръжният съд в гр. Бургас повдигнал препирня за подсъдност пред Върховния касационен съд. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на Х. В. Д., същият е осъждан многократно. С присъда № 373/14.03.1989 г., постановена по НОХД № 802/1988 г. на районен съд – Бургас, потвърдена с решение на Бургаски окръжен съд на молителя било наложено наказание в размер на шест години лишаване от свобода. С всички останали съдебни актове, с които молителят бил признат за виновен и осъден, са му били наложени по-леки наказания от цитираното. Съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК: „когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание…“. Затова делото следва да се разгледа от районен съд – Бургас. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът