Определение № 2417 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на П. Ж. П. против определение № 7168 от 28.08.2025 г., постановено по адм. дело № 278/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 1, във вр. с чл. 231 АПК е оставена без разглеждане жалба на П. Ж. П., обективирана върху съобщение, с което П. е уведомен за разпореждане относно отстраняване на нередовности в подадена от него частна жалба. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите на подадената жалба, констатирани с разпореждане от 07.08.2025 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. С разпореждане от 07.08.2025 г. жалбата на П. е оставена без движение и на оспорващия е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности, като посочи съда до който е отправена, обжалвания съдебен акт, пороците му, в какво се състои искането отправено до съда. В установения от закона срок и към датата на постановяване на обжалваното определение недостатъците на жалбата не са отстранени. Жалбата, отправена до съда, следва да е във формата и със съдържанието, определени в закона. При установеното от първоинстанционния съд, че жалбата, с която е сезиран, не отговаря на законовите изисквания, правилно същата е оставена без движение, като на частния жалбоподател са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности. Неотстраняването им основава приложението на чл. 213а, ал. 1 АПК и съдът при правилно приложение на закона я е върнал. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение