Определение № 7581 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4397/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) срещу Определение №2924 от 17.03.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение по адм. дело №8362/2025 г. С определението съдът е отменил решение по т. 4 от Протокол № 21 от проведеното на 01.07.2025 г. дистанционно заседание на СК на ВСС, с което е отхвърлено предложението на дисциплинарния състав за прекратяване на производството по Дисциплинарно дело № 5/2024 г. на СК на ВСС, образувано срещу Н. И. Н. по предложение с рег. индекс №ВСС-4071 от 22.02.2024 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), поради недопустимост на направеното предложение, а производството по дисциплинарното дело е върнато на дисциплинарния състав. С определението съдът е изпратил преписката на СК на ВСС за произнасяне с решение за прекратяване на дисциплинарното производство пред нея. Частният жалбоподател – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет сочи, че определението е недопустимо, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че решението на СК на ВСС следва да бъде разгледано като производство срещу акт по чл. 200 АПК и жалбата на СК на ВСС е процесуално допустима. Излага, че решението на СК на ВСС, с което е отказано прекратяване на дисциплинарно производство срещу Н. И. Н. и делото е върнато за продължаване на процедурата на дисциплинарния състав, е вътрешнослужебен акт и като такъв, същото не подлежи на съдебен контрол. Подадената срещу него жалба е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея е следвало да бъде прекратено. Решението на СК на ВСС, с което се отказва прекратяване на дисциплинарно производство, има характер на междинен процесуален акт, постановен в рамките на висящо дисциплинарно производство. С него не се засягат окончателно права и законни интереси на жалбоподателя, а единствено се допуска производството да продължи. Допустима би била жалба срещу решение на СК на ВСС, с което е прекратено дисциплинарното производство, а решението, с което се отказва прекратяване на производството не подлежи на обжалване, тъй като не се прегражда развитието на същото. Актът, с който се отказва прекратяване на административния процес е изключен от самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност извън оспорването на крайния акт, с който следва да приключи дисциплинарното производство. Отсъствието на годен за обжалване административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по подадената жалба. Тричленният състав на ВАС не е съобразил, че жалбоподателят Н. И. Н. - съдия в Софийския районен съд (СРС), не разполага с правен интерес от оспорване на процесния акт, тъй като правата му не са окончателно засегнати. Законът гарантира защита чрез възможността за обжалване на крайния акт, с който дисциплинарното производство приключва изхождайки от идеята, че допускането на самостоятелно обжалване на междинни актове би довело до неоправдано забавяне и фрагментиране на дисциплинарното производство, в противоречие с принципите на процесуална икономия. Предвид изложеното прави искане определението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - Н. И. Н. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че с решение от 31.03.2026 г. СК на ВСС е прекратила производството по Дисциплинарно дело № 5/2024 г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид това липсва правен интерес от подаването на частната жалба и производството по нея следва да бъде прекратено. Излага, че правилно съдът е отменил решението по т. 4 от Протокол №21 от 01.07.2025 г. на СК на ВСС и е изпратил преписката за прекратяване на дисциплинарното дело. За неоснователни счита твърденията в частната жалба за недопустимост на жалбата му. Прави искане частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално - определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски Върховният административен съд, Петчленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Противно на изложеното в обжалваното определение, отмененото с него решение на СК на ВСС няма характера на акт по чл. 56 АПК, съответно – не подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от АПК. Съгласно чл. 56, ал. 1 АПК а административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Видно от чл. 56, ал. 2 АПК, административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2 АПК. С обжалвания пред тричленния състав на ВАС акт СК на ВСС не е прекратила производството по дисциплинарното дело. Напротив – отхвърлила е предложението на дисциплинарния състав за прекратяването му, а делото е върнато на дисциплинарния състав. Поради това постановеното от тричленния състав на ВАС определение не е акт по чл. 200, ал. 1 АПК и СК на ВСС разполага с право да го обжалва. По аргумент от чл. 36, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) определението на тричленния състав на ВАС подлежи на касационно обжалване. От публично достъпна информация на страницата на ВСС (https://vss.justice.bg/root/f/upload/48/krpr12-31_03_2026-sk-1.pdf) се установява твърдяното от ответника, че с решение по т. 3.1 по Протокол №12 от заседание на СК на ВСС, проведено на 31.03.2026 г., е прекратено производството по Дисциплинарно дело № 5/2024 г. на СК на ВСС, образувано по допълнителна т. 36 от Протокол № 6/27.02.2024 г. на СК на ВСС, поради недопустимост на предложението на ИВСС с рег. индекс № ВСС-4071/22.02.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Н. И. Н. – съдия в СРС. Посоченото обаче не води до недопустимост на жалбата на СК на ВСС. Тя е насочена срещу определението на тричленния състав на ВАС, което е неблагоприятно за СК на ВСС, доколкото с него се отменя постановен от частния жалбоподател акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението си тричленният състав на ВАС е установил от фактическа страна, че Дисциплинарно производство №5/2024 г. е образувано по предложение с изх. №ПП-23-3 от 22.02.2024 г. на ИВСС по отношение на съдия Н. И. Н. - съдия във второ гражданско отделение на СРС, за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ. Определен е дисциплинарен състав на СК на ВСС, съгласно решение по Протокол №6 от 27.02.2024 г., по реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ. Проведени са редовни заседания на дисциплинарния състав по делото, но на 13.06.2025 г. е постановено определение, с което е предложено на СК на ВСС, на основание т. 35, във вр. с т. 14, б. “а“ от Вътрешните правила за дисциплинарната дейност на съдийската колегия, приети с решение на СК на ВСС по Протокол №10 от 30.03.2021 г., както и на основание чл. 328 ЗСВ, вр. с чл. 56, ал. 2, вр. с чл. 30, ал. 2 АПК, да прекрати производството по Дисциплинарно дело №5/2024 г. на СК на ВСС поради недопустимост на направеното предложение. Изложени са мотиви, намиращи своето основание в решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.04.2025 г. по съединени дела №С-313/2023 г., С-316/2023 г. и С-332/2023 г. На 17.06.2025 г., след проведено гласуване, при резултат 5 гласа „за“ и 5 гласа „против“, СК на ВСС не е взела решение по предложението на дисциплинарния състав за прекратяване на дисциплинарното производство и го е внесла за разглеждане в следващото заседание на колегията. С решение по т.4.1 и т.4.2 от Протокол № 21 от проведеното на 01.07.2025 г. дистанционно заседание на СК на ВСС е отхвърлено предложението на дисциплинарния състав за прекратяване на производството по дисциплинарно дело №5/2024 г., образувано срещу Н. И. Н. по предложение с рег. индекс №ВСС-4071 от 22.02.2024 г. от ИВСС, поради недопустимост на направеното предложение и делото е върнато на състава. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че решението на СК на ВСС е прието след непроведено, съгласно изискванията на чл. 311 - чл. 320 ЗСВ, дисциплинарно производство. Изложил е, че по реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело, но производството не е приключило с акт по смисъла на чл. 319 ЗСВ. Счел е, че в прерогативите на административния орган, очертани в чл. 320 ЗСВ, е да налага или да не налага дисциплинарно наказание, но в настоящия случай не са налице процедурните предпоставки в ЗСВ, поради което се прилагат тези в АПК. Изложил е, че преди постановяване на обжалваното решение на СК на ВСС, е издадено решение на СЕС от 30.04.2025 г. по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23, което е относимо към производството. Посочил е, че доколкото мандатите на всички членове на ИВСС са изтекли през 2020 г., Народното събрание не е избрало нови членове и не са налице изменения в законодателството, регламентиращи продължаването на изтеклите мандати, в смисъла, посочен в решението на СЕС, към датата на внасянето на предложението за образуване на дисциплинарното производство, ИВСС не е имал правомощия да стори това. С цитираното решение на СЕС се постановява, че не е допустимо членовете на ИВСС с изтекъл мандат да предлагат на друг орган на съдебната власт образуването на дисциплинарно производство с оглед налагането на дисциплинарни наказания на магистрати, освен при наличие на предвидените в решението изисквания, които не са налице в случая. Предвид изложеното е отменил решението на СК на ВСС с което е отхвърлено предложението на дисциплинарния състав за прекратяване на производството по дисциплинарно дело и е изпратил преписката на СС на ВСС за произнасяне с решение за прекратяване на дисциплинарното производство пред нея. С определението съдът е осъдил ВСС да заплати на Н. И. Н. разноски в размер на 516,11 евро. Определението е недопустимо. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК регламентира, че за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон съдът следи служебно. Съгласно чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, когато съдебният акт е недопустим, включително при липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първа инстанция (чл. 159, т. 1 АПК), Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото. С оспореното пред тричленния състав на ВАС решение на СК на ВСС по т. 4 от Протокол № 21 от проведеното на 01.07.2025 г. заседание на СС на ВСС, е отхвърлено предложението на дисциплинарния състав за прекратяване на производството по Дисциплинарно дело № 5/2024 г. на СК на ВСС, образувано срещу Н. И. Н. по предложение с рег. индекс №ВСС-4071 от 22.02.2024 г. от ИВСС поради недопустимост на направеното предложение, а производството по дисциплинарното дело е върнато на дисциплинарния състав. Видно от съдържанието на решението, с него не се слага край на производството по дисциплинарно дело, поради което то се явява междинен акт в дисциплинарното производство. Съставлявайки волеизявление по чл. 21, ал. 5 АПК, решението не подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред, а защитата срещу него следва да се осъществи в производството по евентуалното обжалване на приключващия производството акт. Отсъствието на годен за обжалване административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. С приемането на същата за разглеждане и решаване на спора по същество от тричленния състав на ВАС е постановен недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а съдебното производство следва да бъде прекратено. Изводът за липсата на годен за оспорване в първоинстанционното производство административен акт прави ненужна преценката налице ли е правен интерес за Н. И. Н. от оспорването му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,