Определение № 487 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от Областния управител на Област София срещу Определение № 34816/23.10.2025 г., постановено по адм. д. № 5922/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, II отделение, 33 състав, с което е върната подадената частна жалба срещу съдебен акт поради неотстранена в срок нередовност, изразяваща се в непредставяне на доказателство за внесена държавна такса. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като указанията на съда са изпълнени в предоставения срок, като дължимата държавна такса в размер на 70 лева е заплатена по сметка на Върховния административен съд, а доказателство за това е изпратено чрез Системата за сигурно електронно връчване и е постъпило по делото преди изтичане на преклузивния срок. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в установения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. От доказателствата по делото се установява, че с разпореждане от 03.09.2025 г. първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя в 7-дневен срок да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 70 лева по сметка на Върховния административен съд, като указанията са редовно връчени на 10.09.2025 г. В рамките на този срок, на 16.09.2025 г., дължимата държавна такса е заплатена, като доказателство за плащането е изпратено чрез Системата за сигурно електронно връчване и е постъпило по делото. Следователно нередовността е отстранена своевременно и в съответствие с дадените от съда указания. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че указанията не са изпълнени в срок и че жалбата е недопустима, е неправилен. Налице е изпълнение на процесуалното задължение в рамките на преклузивния срок, поради което не са били налице предпоставките на чл. 213а, ал. 1 от АПК за връщане на жалбата. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение