Определение № 7357 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Е. Х. Б. и К. Й. В., срещу определение № 2178 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10345/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата им против Заповед № РСТ16-РА50-22 от 11.05.2016г., издадена от главния архитект на СО-район „Студентски“ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на определението. Претендира се отмяна на обжалваното определение. С Разпореждане от 18.04.2024 година частната жалба по отношение на К. Й. В. е върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро от АПК и производството продължило по частна жалба на Е. Х. Б.. Ответникът – Главния архитект на Столична община, район „Студентски“ чрез юрисконсулт Мечкова, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд София – град е приел, че не са налице никакви ограничения за оспорващите, поради което да се засяга неблагоприятно тяхната правна сфера, а такива конкретни факти и не са били заявени въпреки двукратно предоставената възможност за това. Заявените обстоятелства за промяна в етажност и осветляване на блока, в който жалбоподателите имат вещни права са свързани със съвсем различен административен акт, който не е предмет на настоящото дело. Според съда, от подробно онагледените с уточненията от ответната страна факти, става ясно, че въпреки процедираното изменение, всъщност и двата засегнати от него имота са имали същото предназначение преди постановяване на оспорената заповед, като имотът „за трафопост“ увеличава площта си спрямо имота с предназначение „за улица“. Посочено е, че липсват каквито и да било заявени факти по какъв начин това процедирано изменение засяга неблагоприятно сферата на жалбоподателите, за да обуслови правният им интерес от оспорването. Определението е правилно. Предмет на съдебен контрол е Заповед № РСТ16-РА50-22 от 11.05.2016г. на Гл.архитект на район „Студентски“. С процесната заповед е одобрен проект за изменение на Плана за регулация на улица, определена от о.т. 74А и о.т 74Б и УПИ VI- за трафопост, кв.З, м. „Дървеница“, с идентификатор 68134.1603.5741 по КККР на гр.София, като е образуван нов УПИ VI- за трафопост. Обоснован е изводът на съда, че не са налице никакви ограничения за оспорващите, поради което да се засяга неблагоприятно тяхната правна сфера, а такива конкретни факти и не са заявени въпреки предоставената възможност за това. Заявените обстоятелства за промяна в етажност и осветляване на блока, в който жалбоподателите имат вещни права са свързани със съвсем различен административен акт, който не е предмет на настоящото дело. Правилно е прието от съда, че въпреки процедираното изменение, всъщност и двата засегнати от него имота са имали същото предназначение преди постановяване на оспорената заповед, като имотът „за трафопост“ увеличава площта си спрямо имота с предназначение „за улица“. Липсват каквито и да било заявени факти по какъв начин това процедирано изменение засяга неблагоприятно сферата на жалбоподателите, за да обуслови правният им интерес от оспорването. Обоснован е изводът на съда, че независимо дали се твърди нищожност на заповедта, дали се иска обявяването й за такава с решение на съда или се иска отмяната на конкретен административен акт поради незаконосъобразност, за да бъде разгледано оспорването по същество е необходимо наличие на кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на жалбата. Само при наличие на правен интерес от оспорването, което означава атакуваният акт да засяга пряко и непосредствено правната сфера /притежаваните вещни права/ на оспорващите, би могло да се разгледа жалбата по същество. В случаят, именно тази положителна предпоставка за допустимост на жалбата не е налице. Правото на жалба срещу конкретен административен акт е обусловено от засягане на правната сфера на оспорващия в неблагоприятен аспект, в който му създава ограничения или задължения каквито не би имал ако този акт не е постановяван. В конкретната хипотеза такива факти не само, че не са налице, но не се и твърдят такива. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, частният жалбоподател Е. Х. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,