Определение № 33 от 06.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – Варна срещу определение от 31.10.2024 г. по КАНД № 2100/2024 г. на Административен съд (АС) - Варна, с което е спряно производството по делото до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС). В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението, като се твърди, че не е налице връзка между поставеното за тълкуване тълкувателно дело №5/2023 г. и процесното нарушение. Прави се искане КАНД №2100/2024 г. на АС – Варна да бъде възобновено. Ответникът – В. С. С., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, установи следното: С обжалваното определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален процес (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, е спряно производството по КАНД №2100/2024 г. на АС – Варна до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. Съдебното производство пред административния съд е образувано по касационна жалба на В. С. С., с която се иска отмяна на Решение №952 от 17.07.2024 г. по АНД №2498/2024 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №23-0002826 от 15.05.2024 г. на началника на ООАА – Варна, с което на В. С. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 500,00 лв. на основание чл. 93в, ал. 19, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП); „глоба“ в размер на 1 500,00 лв. на основание чл. 93в, ал. 20 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 2 000,00 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП. Административният съд е счел, че предметът на Тълкувателно дело № 5/2023 г. на ВКС и ВАС е във връзка с предмета на образуваното пред него дело, предвид наказанието наложено по т. 3 от НП и решението по тълкувателното дело е от съществено значение за правилното решаване на настоящия казус. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Производството, което е спряно с обжалваното определение, е касационно и се разглежда по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания), поради което за неуредените случаи на основание чл. 144 АПК субсидиарно приложение намира ГПК. Въпросът относно обжалваемостта на определенията, с които касационната инстанция е спряла съдебното производство поради образувано тълкувателно дело, е решен с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по Тълкувателно дело. № 8/2013 г., ОСГТК (в този смисъл Определение № 12260 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9044/2020 г., 5-членен с-в и Определение № 11410 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. дело № 11213/2016 г., 5-членен с-в). Действително висящото тълкувателно дело, не представлява основание за спиране по т. 4, а по т. 7 на чл. 229, ал. 1 във вр. с чл. 292 ГПК, но това не рефлектира върху ограничението за обжалваемост на определението за спиране на производството. Съдът ясно и категорично е изразил волята си както в мотивите, така и в диспозитива на акта си, че производството се спира до окончателното приключване на посоченото тълкувателно дело. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 8/2013 г., ОСГТК е посочено, че спирането е законна последица от преценката за наличие на противоречива практика на състави на ВКС по релевантен въпрос, а контролирането на тази преценка е в компетентност единствено на съответното общо събрание, до което въпросът е отнесен. Разпоредбата на чл. 292 ГПК се отнася до тълкувателни дела, образувани въз основа на сезиране на общото събрание от отделен състав на ВКС. За издаване на тълкувателно решение обаче могат да правят искане и други органи (чл. 125 от Закона за съдебната власт). Когато по тези искания бъде образувано тълкувателно дело пред съответното общо събрание, касационният състав (в случая на Административен съд - Варна) е в хипотеза, идентична с тази по чл. 292 ГПК, доколкото съдът е счел, че висящият пред него правен спор е обусловен от въпроса на тълкуване. В този случай актът, с който се спира производството, не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение