Определение № 6109 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5142/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем в Затвора - [населено място], срещу определение № 14805 от 17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3835/2026 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса. Жалбоподателят счита определението за неправилно. Иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София – град е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу Административен съд - София – област, с която претендира обезщетение за вреди в размер на 10 000 000 евро, причинени вследствие на отказано му с определение № 371 от 17.02.2026 г. по адм. дело № 179/2026 г. по описа на АССО назначаване на преводач. С обжалваното определение съдът е установил, след като се запознал със приложена справка от Агенция по вписванията, че молителят е получил през 2017 г. като уравнение по съдебно споразумение за развод дял от общото семейно имущество, което е на значителна стойност и нямало данни то да е отчуждено. С оглед на това, че полученото от К. при развода имущество е на значителна стойност, съдът е счел, че заплащането на дължимата държавна такса не следва да представлява затруднение за ищеца и отказал освобождаването му от заплащането на такава. Определението е валидно, допустимо и правилно. В производството, започнало първоначално пред Административен съд – София - област е приложено решението на гражданския съд за развод със страни Г. В. К. и В. В., в което са посочени цените на общите към развода имоти, поставени в дял на бившата му съпруга, както и че делът на К. е изцяло изравнен извънсъдебно преди подписване споразумението за развода. С оглед стойността на този дял, изведена от пазарните цени на имотите и удостоверения факт за получено уравнение на дела, съдът е приел, че заплащането на дължимата държавна такса е напълно поносимо и обективно възможно спрямо получения от ищеца дял. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Правилно съдът е приел, че К. не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Действително молителят е представил декларация, че не разполага с доходи към момента, няма наеми и възможности за осигуряване на доходи. От друга страна обаче съдът се е позовал на уравнението на дела му при развода, което е несъразмерно високо спрямо дължимата държавна такса в размер на 5.11 евро (10 лева) и е оставил искането за освобождаване без уважение. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение