Определение № 10976 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9578/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Н. М. П. против определение № 5278 от 14.05.2025г., постановено по адм.д № 976 по описа за 2025г. на Административен съд - Варна, с което на осн. чл. 159, т.7 АПК, е прекратено производството по адм.д .№ 976/2025г. поради идентичност на жалбата, страните и оспорения административен акт по адм.д № 976/2025г. по описа на АС - Варна и адм.д № 903/2025г. по описа на АС - Варна. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадана в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. Административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 159 ,т.7 АПК, спорад която, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Приложението на посочената норма изисква пълна идентичност на предмета на спора, при идентитет на страните. В случая адм.д № 903/2025г. е образувано по жалба срещу писмо № РД25009323 006ВН от 24.04.2025г., а настоящото производство пред АС - Варна е образувано по жалба на същия жалбоподател против писмо РД25009323 011 ВН от 02.05.2025г. В производството по адм.д № 976/2025г. писмо РД25009323 011 ВН от 02.05.2025г. се оспорва като самостоятелен индивидуален административен акт, доколкото административният орган се е произнесъл по последващо искане от Н. М. П., а не е извършил преценка за допустимост на последното по реда на чл. 27, ал.2, т.2 АПК, в каквато хипотеза органът има право да прекрати административното производство. Съдът, който в мотивите си е възпроизвел съдържанието на оспорения акт, не е анализирал съдържанието на № РД25009323 006ВН от 24.04.2025г. и изводът му за субективно и обективно тъждество на производствата по адм.д .№ 976/2025г. и адм.д № 903/2025г. е необоснован. При прилагане на хипотезата на чл. 159, т.7 АПК съдът е длъжен да остави без разглеждане жалбата, а не само да прекрати производството по делото, тъй като прекратяването е процесуална последица от оставянето на жалбата без разглеждане. Доколкото производството по делото се образува поради сезиране на съда с жалба,респ. протест, при прекратяването на производството по делото без произнасяне по жалбата, сочи, че съдът все още се явява сезиран с оспорването. С оглед на горното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед на изложеното, Върховният административен съд